Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Влязохме във вътрешния двор и зловонието намаля.
В центъра на двора беше кулата, която Дженъс бе избрал и за жилище, и за работно място.
— Ако обичате да се качите сам, ваше благородие — каза Гатра. — Господарят каза, че не бива да ви придружавам, тъй като тъкмо привършвал нощната си работа и моето присъствие щяло да попречи на неговата съсредоточеност. Той е в най-горната стая.
Благодарих му и се заизкачвах по стълбата, която се виеше покрай вътрешната стена на кулата. Отворих вратата на обсерваторията и чух басово бръмчене — и звук, и не звук. Усетих как тялото ми вибрира, каменните стени около мен също.
— Влез и не говори — каза Дженъс. — Гостенинът ми е плашлив.
Не бях забелязал по-рано, че покривът на най-горната стая е на панти. Сега беше отворен към ясната нощ и звездите. На голямото писалище гореше дебела свещ. Дженъс седеше зад писалището, профилът му беше като на ястреб в клетка. В стаята имаше и още нещо. Беше вихрушка, облак от абсолютна тъмнина с безброй много малки светлинки, разпръснати из него. Дженъс не каза нищо друго, нито ме погледна; единственото, което съществуваше за него, беше въртящият се облак. Изплаших се, без да зная защо. Отстъпих назад, в гърлото ми се надигна ръмжене, дори се озъбих.
— Нищо не те застрашава — каза Дженъс, без да ме погледне. — Моят приятел е ограничен в пентаграмата и вече получи онова, което търсеше. — Чак сега забелязах фигурата, която Дженъс бе врязал дълбоко в каменния под. В нея и около нея имаше странни заврънкулки — може би писмо на чужд език или някакви непознати символи. В центъра на пентаграмата бяха поставени три малки свещи, а между тях имаше голяма месингова купа, пълна с тъмна течност. Докато наблюдавах, течността се завъртя, после се вдигна към облака… също като воден циклон, какъвто бях виждал край пристанището в Ориса. Облакът поемаше… „пиеше“ тази тъмночервена течност. Проникващото през костите вибриране стана по-силно. За секунди купата се изпразни. Облакът нарасна, светлините в него станаха по-ярки и той се завъртя по-бързо. Дженъс стана и вдигна ръце… най-напред с дланите надолу, после с дланите нагоре. Облакът придоби неясни очертания, като тъмночервена падаща звезда, гледана наопаки, и изчезна. Вибрирането спря.
Дженъс се размърда и в стаята се появиха нови свещи, запалени без кибрит или огън. Ново движение — и капандурите на покрива над нас се затвориха. Сега стаята, ако се пренебрегнеше пентаграмата на пода, не изглеждаше по-неприветлива от кабинета на учен с разхвърляни хартии, книги и свитъци.
— Приятелю Амалрик — каза Дженъс. — Тази нощ навлязох дълбоко в непознатото. Това същество идва от отвъдното и сега аз му дадох онова, което… то желаеше най-много, и то ще дойде пак, когато го повикам.
— Що за същество е това?
— Засега не зная — отговори Дженъс. — В архивите на Вакаан намерих следи за неговото съществуване, заклинания, с които да го привлека, и дори един таен намек за сделката, която желае. Беше в един свитък, запечатен с восъчен печат, който ме ужаси, без да ми е ясно защо. Свитъкът, изглежда, не е бил разгръщан от времето на древните, населявали тази земя. Никой… дори и принц Равелайн… изглежда, не е знаел за неговото съществуване, нито пък някой е научил онова, което предлага той. Както казах преди време, съществува познание, което не е известно на никого в това царство. Познание за онзи, който има смелост да го получи, Тази нощ аз поех по този път.
Дженъс се овладя и ме изгледа малко смутено.
— Хвалех се, приятелю мой. А Гатра ми каза, че си му загатнал за някаква грозяща ни катастрофа.
— Страхувам се, че е така.
— Виното ще намали ли бедствието… или ще го направи още по-лошо? — Успях да се усмихна тъжно. Дженъс отвори един шкаф, извади гарафа и чаши и безцеремонно изхвърли някакви хартии от един стол да седна. — Какво се е случило? Когато говорихме последния път, ти не спомена за нищо такова.
Започнах да разказвам всичко отначало и щом споменах за поканата на принц Равелайн, лицето на Дженъс помръкна. Но той не каза нищо, така че продължих. По време на разказа ми той на няколко пъти се размърда неспокойно, но задържа езика зад зъбите си, докато не свърших. После попита:
— Това ли е всичко?
Представих си мислено случилото се и кимнах. Бях описал всичко толкова пълно и толкова безпристрастно, колкото бе по силите ми.
— Да върви по… — започна той.