Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Гледах навън, докато минавахме покрай двете огромни статуи, застанали на границата на земите на Равелайн. Прибрах главата си в каретата и потреперих. Беше съвсем тъмно и сигурно бях преуморен. Но мога да се закълна, че главите на двете чудовищни фурии се обърнаха и ме изгледаха.
Предсказанието на Равелайн, че Дженъс още е буден, се потвърди. Когато гондолата стигна кея на заобиколената му с вода резиденция, видях вътре да свети. Двамата лакеи, които ме съпровождаха, стъпиха на кея, за да ми подадат ръка — и изведнъж видях нещо необикновено: към един от подпорните стълбове беше завързана полускрита в тъмнината малка лодка. Може би не бих я забелязал, но сега всичките ми сетива бяха настроени да откриват предателство или опасност. Чух тих плач. Наредих на лакея да вдигне високо факлата, за да виждам по-добре. В лодката видях сноп парцали; после парцалите се размърдаха и видях, че с тях беше облечена някаква жена. Тя беше първото дрипаво същество, което виждах в Ираяс. Лакеят понечи да я наругае, но аз го потупах по рамото и поклатих глава. Нямахме време за губене, а и тя не забелязваше нашето присъствие.
Заизкачвахме се по стълбите и се отправихме към входа на резиденцията. Вторият лакеи докосна малка месингова плочка. Чу се звън на огромен гонг. Той позвъни още два пъти преди вратата, врязана в огромната порта, да се отвори. Появиха се четирима пазачи, застанали от двете страни на управителя Гатра, който толкова пъти бе отлагал срещите ми с Дженъс.
— Ваше благородие — каза той. — Моите извинения, че ви накарахме да чакате, но сигурно има някаква грешка. Не ни беше съобщено за вашето пристигане.
— Знам — казах аз. — Трябва веднага да говоря с господаря ти по въпрос от най-голяма важност.
Гатра се поколеба.
— Господарят се оттегли от изследванията си рано с изричното желание да не бъде безпокоен. Но… тъй като това сте вие, ваше благородие… извинете ме за момент. — Вратата се затвори и Гатра изчезна за доста дълго. После главният вход се отвори и той ме въведе. — Отново моля за извинение, задето ви накарах да чакате — каза той мазно. — Вие, както винаги, сте добре дошъл. Господарят е в кулата.
Освободих лакеите на Равелайн и влязохме вътре. Сетих се какво бях видял и попитах:
— Гатра, долу има завързана една малка рибарска лодка с една жена на борда. Тя плаче, сякаш току-що е изгубила всичко. Това има ли нещо общо с теб или с тази къща?
Управителят свъси вежди и изръмжа:
— Тя направи честна сделка. И освен това сама дойде при нас. — Любопитството надделя над умислеността ми над по-важните въпроси и аз вдигнах въпросително вежди за повече подробности. — Преди няколко дни решихме да увеличим персонала и разгледахме кандидати от местните хора. Тъй като необходимото обучение изисква повече време, наехме такива бъдещи прислужници, които да са под десет години и, разбира се, непокварени от света. Една от тях беше дъщерята на тази жена. Тя беше тук, но открадна нещо и успя да избяга в града. Нямам представа защо жената е решила да оплаква чедото си тук. Няма вид на жена, която да не може да роди друго. След като ви заведа при господаря, ще я прогоня.
Учудих се, че Гатра знае и най-малките подробности от онова, което става в този огромен дом, чак до честността на най-последната бъдеща чистачка, но не казах нищо. Когато той се обърна и ме поведе навътре, забелязах, че на ревера му има пришита лента. Беше червено-златно-черна. Минахме през виещите се коридори на резиденцията към централния двор. Сбърчих нос. Носеше се някаква отвратителна воня.
Гатра видя гримасата ми.
— Малък пожар в кухнята — каза той толкова спокойно, че веднага разбрах, че лъже. — Преди час лойта, която приготвяхме за марината, пламна и всички трябваше да гасим, дори господарят направи заклинание, за да укроти огъня… но се страхувам, че миризмата все още се усеща навсякъде.