Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Баша плака, плака разсъдливият пан Заглоба, плака и пан Мушалски, несравнимият стрелец с лък — само очите на пан Нововейски бяха сухи, защото вече му липсваха сълзи. Но когато започна да разказва как отишъл чак към Дунава, чак при Текич, и там разгромил липковците под носа на ордите и султана и хванал зловещия Азия Тухайбейович, двамата стари рицари взеха да дрънкат саби и да викат:
— Дайте го тук! Тук трябва да загине, в Хрептьов!
На това пан Нововейски отговори:
— Не в Хрептьов, а в Рашков загина, защото там му се полагаше, а тукашният вахмистър му измисли мъчения, които не бяха леки.
И той разказа от каква смърт е умрял Азия Тухайбейович, а те слушаха с ужас, но без милост.
— Знае се, че Господ-Бог наказва престъпленията — каза най-сетне пан Заглоба, — но чудно е, че дяволът така зле брани слугите си!
Баша въздъхна набожно, повдигна очи нагоре и след като помисли малко, отговори:
— Защото му липсват сили, с които би могъл да удържи срещу Божието могъщество!
— Да, туй, ваша милост пани, добре го каза — извика пан Мушалски, — защото, ако, пази Боже, дяволът беше по-силен от Господа-Бога, тогава щеше да изчезне всяка справедливост, а с нея и Жечпосполита!
— Затова и аз не се страхувам от турците; те са, primo, кучи синове и, secundo, синове на Ваала! — отвърна Заглоба.
Някое време всички мълчаха. Нововейски седеше на пейката с лице на коленете и гледаше в земята със стъклени очи, затова пан Мушалски се обърна към него.
— Все пак трябва да ти е поолекнало — каза той, — защото суровото отмъщение е най-добрата консолация.
— Кажи, ваша милост, наистина ли ти олекна? Сега по-добре ли ти е? — питаше Баша с глас, пълен със съчувствие.
Великанът помълча малко, сякаш се бореше със собствените си мисли, най-сетне отговори като че ли с голямо удивление и толкова тихо, почти шепнеше:
— Представете си, ваши милости, и аз, кълна се в Бога, мислех, че когато го погубя, ще ми бъде по-добре… И го видях на кол, видях, когато му вадеха окото със свредел, сам си втълпявах, че след това ми е по-добре, но всъщност това не е вярно, не е вярно!…
Тук пан Нововейски хвана с ръце нещастната си глава и продължи със стиснати зъби:
— По-добре му беше на него на кола, по-добре със свредела в очите, по-добре с огъня по ръцете, отколкото на мене с това, което е в мене, което размишлява и помни в мене. Само смъртта ми е консолация, смъртта, смъртта — ето какво!…
Като чу това Баша, храбро и войнишко сърце, стана изведнъж, сложи ръка върху главата на нещастника и каза:
— Дано ти я даде Бог при Каменец, защото казваш истината: това е единствената ти консолация!
А той затвори очи и взе да повтаря:
— О, да! О, да! Бог да те възнагради!…
И още същата вечер всички тръгнаха за Каменец.
Като излезе от портата, Баша дълго още се обръщаше да погледа форта, който блестеше в светлината на вечерното сияние, най-сетне го благослови с кръстен знак и рече:
— Дано пак да се върнем с Михал тук, мили Хрептьов!… Дано нищо по-лошо не ни чака!…
И две сълзи се търколиха по розовото й лице. Някаква странна тъга стисна сърцата на всички — и те продължиха пътя си всред мълчание.
В това време се стъмни.
За Каменец пътуваха бавно, защото обозът едва се движеше. В него вървяха каруци, стада, коне, волове, биволи, камили; военни слуги се грижеха за стадата. Някои от слугите и войниците се бяха оженили в Хрептьов, та в обоза не липсваха и жени. Войската се състоеше от отряда на Нововейски и от двеста души унгарска пехота, която малкият рицар беше организирал и обучил със свои средства. Патрон на тая пехотна част беше Баша, а командир един добър офицер, Калушевски. В нея нямаше нито един истински унгарец, но тя се наричаше унгарска, защото екипировката й беше такава. Подофицери бяха стари войници от драгуните, а редници — някогашни „разбойници“ и шайкаджии, хванати в грабителски банди и осъдени на обесване. Те бяха помилвани при условие, че ще служат в пехотата и ще измият старите си грехове с вярност и храброст. Между тях имаше и доброволци, които бяха изоставили долищата, скривалищата и други подобни разбойнически бърлоги и предпочитаха да служат при хрептьовския Малък сокол, отколкото да чувстват меча му надвиснал над главите им. Това бяха недостатъчно дисциплинирани и още недобре обучени хора, но храбри, свикнали с неудобствата, опасностите и кръвопролитието. Баша много обичаше тая пехота като Михалово дело, а и в техните диви сърца бързо се породи привързаност към чудната и добра пани. И сега те вървяха около нейната карета с пушки на рамо, със саби отстрани, горди, че пазят пани, че са готови да я защитават настървено, ако някой чамбул им препречи пътя.