Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Вие ме подведохте — каза той, — ляхите не може да са толкова слаби, щом ни търсят чак тук. Казвахте, че Собески няма да отбранява Каменец, а ето че той навярно е пред нас с цялата си войска…
Везирът и каймакаминът се опитваха да обясняват на господаря си, че това може да е била някаква самостоятелна разбойническа банда, но при наличността на намерените мускети и торби, в които имаше драгунски куртки, самите те не вярваха на думите си. Неотдавнашната безкрайно дръзка и все пак победоносна акция на Собески в Украйна караше да се предполага, че страшният военачалник е предпочел и сега да изненада неприятеля.
— Той няма войски — казваше великият везир на каймакамина след излизане от съвета, — но в него живее лъв, който не знае страх; ако е събрал поне петнайсетина хиляди души и е тук, тогава до Хотим ще стигнем всред кръв.
— Бих искал да си премеря силите с него — каза младият Кара Мустафа.
— Дано тогава Бог да отклони от тебе бедата! — отговори великият везир.
Постепенно обаче белгородските и добруджанските чамбули се убедиха, че наблизо няма не само големи военни части, но изобщо никаква войска. Все пак те откриха следи на отряд от около триста конници, който се движеше бързо към Днестър. Татарите имаха предвид съдбата на липковците и не преследваха отряда поради страх от засада. Нападението срещу липковците остана нещо изумително и необяснимо, но спокойствието постепенно се връщаше в ордуихумаюна и войската на падишаха отново започна похода си, подобен на наводнение.
В това време Нововейски се връщаше необезпокояван в Рашков заедно с живата си плячка. Връщаше се бързо, но тия опитни преследвачи още на втория ден разбраха, че не са преследвани, и затова въпреки бързането се движеха така, че да не преуморят конете. Азия пътуваше все между Нововейски и Люшня, вързан с въжета върху гърба на коня. Понеже двете му ребра бяха счупени, а и беше изнемощял, защото и раните, нанесени му от Баша по лицето, се отвориха при боричкането му с Нововейски и после поради язденето с увиснала глава, затова страшният вахмистър се грижеше да не би да умре преди пристигането му в Рашков и да осуети отмъщението. А младият татарин искаше да умре, понеже знаеше какво го чака. Най-напред реши да се умори чрез глад и не искаше да приема храна, но Люшня разтваряше стиснатите му зъби с нож и насила му наливаше в устата водка и молдовско вино, посипано със стрит на прах сухар. При почивките често му обливаше лицето с вода, за да не би раните в окото и носа, върху които през време на пътуването кацаха нагъсто мухи и бръмбари, да почнат да гноясват и да предизвикат преждевременната смърт на нещастния юнак.
По пътя Нововейски не говореше с него; само веднъж, в началото на пътуването, когато Азия обещаваше да върне Зоша и Евка срещу своята свобода и живот, поручикът му каза:
— Лъжеш, куче! И двете си продал на търговец от Стамбул, който ще ги продаде там на пазара.
И веднага изпратиха пред очите му Елиашевич, който повтори пред всички:
— Така е, ефенди! Ти я продаде, без сам да знаеш на кого, а Адурович продаде сестрата на поручика, макар че тя беше вече трудна от него…