Пан Володиовски

Увереността на Баша вля надежда в женските сърца, а особено ги успокои съобщението, че ще пристигне пан Володиовски. Неговото име беше наистина толкова уважавано, че макар вече да се бе мръкнало, ненадейно взеха да прииждат местните офицери, за да изразят уважението си пред Баша, а всеки от тях веднага след първите поздравителни думи започваше да пита кога се връща малкият рицар и дали наистина възнамерява да се затвори в Каменец. Баша прие само майор Квашиброцки, който командваше пехотата на краковския епископ, пан писаря Жевуски, който след пан Лончински или по-скоро като негов заместник беше начело на полка, и Кетлинг. За други вратите вече не бяха отворени тоя ден, защото пани беше уморена от пътуването, а освен това трябваше да се заеме с пан Нововейски. Тоя нещастен младеж падна от коня пред самия манастир и беше отнесен в килия вече в безсъзнание.

Веднага изпратиха за лекар, за същия, който беше лекувал Баша в Хрептьов; той заяви, че пан Нововейски е заболял от тежка болест на мозъка, и даваше слаба надежда за живота му. До късно вечерта Баша, пан Мушалски и пан Заглоба разговаряха за това събитие и се тревожеха за нещастната съдба на рицаря.

— Лекарят ми каза — рече Заглоба, — че ако остане жив, тогава след успешно пускане на кръв разумът му няма да се побърка и после с по-леко сърце ще понася нещастието.

— Няма вече за него надежда! — отговори Баша.

— Често пъти за човека би било по-добре да няма памет — забеляза пан Мушалски, — но дори animalia243 не са лишени от нея.

Обаче старецът скастри славния лъконосец за тая бележка.

— Ако ваша милост нямаше памет, тогава не би могъл да ходиш на изповед — каза той, — и щеше да бъдеш като лютераните достоен за огъня в пъкъла. Свещеник Камински също вече предупреждаваше ваша милост, че богохулстваш, но: чети на вълка молитва, а вълкът мисли за яре!

— Какъв вълк съм аз! — каза славният лъконосец. — Азия, той беше вълк!

— Ами аз не казвах ли това? — попита Заглоба. — Кой рече пръв: това е вълк?

— Нововейски ми казваше — обади се Баша, — че и денем, и нощем чува как Евка и Зоша викат към него: „Спаси ни“ — но как да спасяваш? Всичко това не можеше да не свърши с болест, защото никой не би издържал такава болка. Смъртта им би преживял — позора не можеше.

— Сега лежи като пън и нищо не знае за Божия свят — каза Мушалски, — а жалко, защото той беше чудесен боец!

По-нататъшният разговор бе прекъснат от един слуга, който дойде с донесение, че в града отново се е вдигнала страшна врява, тъй като хората се събират да видят пан подолския генерал, който току-що пристигнал с доста значителна свита и няколко десетки пехотинци.

— Той ще бъде командир — рече Заглоба. — Много благородно е от страна на пан Миколай Потоцки, че предпочита да бъде тук, а не другаде, но аз, както и по-рано, бих предпочел да го нямаше. Той беше противник на хетмана и не вярваше във войната, а сега кой знае дали няма да стане така, че да си изложи главата на опасност!