Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Но пътят беше още свободен, защото пан Володиовски беше по-предвидлив от другите, а при това твърде много обичаше жена си, та не би я изложил на опасност с бавеж. Затова пътуването мина спокойно. Като тръгнаха от Хрептьов след пладне, те пътуваха до вечерта, после цяла нощ, а на втория ден, също след пладне, вече видяха високите каменецки скали.
При тяхната гледка, а и при гледката на кулите и бастионите на крепостта, които красяха върховете на скалите, изведнъж сърцата им се изпълниха със силна надежда. Защото им се струваше, че е невъзможно някаква друга ръка освен Божията да разруши това орлово гнездо, свито на върха на тия скали, обградени от клупа на реката. Денят беше летен и прекрасен, камбанариите на католическите и православните черкви, които надничаха иззад скалите, блестяха като грамадни свещи; спокойствие, радост и веселост се носеше над тоя светъл край.
— Башка! — рече Заглоба. — Много пъти вече поганците са гризали тези стени, но винаги са си чупили зъбите в тях! Охо! Колко пъти сам съм виждал да бягат оттук, хванали се за муцуните от болка. Дано даде Бог и сега да стане така!
— Разбира се, че ще даде! — отговори Башка зарадвана.
— Тук вече идва един техен султан, Осман. Като днес помня това, беше през 1621 година. Пристига, дяволът му, точно тук от отвъдната страна на Смотрич, откъм Хотим; изблещил очи, зяпнал с уста и гледа, гледа — и най-сетне пита: „Ами тая крепост, казва, кой я е укрепил така?“ — „Господ-Бог!“ — отговаря везирът. „Тогава нека Господ-Бог я превзема, защото аз не съм глупак!“ И веднага се върна.
— О, дори бързо се връщали! — намеси се пан Мушалски.
— Бързо се връщаха — отговори пан Заглоба, — защото ние ги подкарвахме с копия в слабините, а мене рицарите после ме отнесоха на ръце пред пан Любомирски.
— Значи, ти, ваша милост, си бил при Хотим? — попита несравнимият стрелец с лък. — Човек просто не може да повярва, като си помисли къде ваша милост не е бил и какво не е сторил!
Пан Заглоба се пообиди малко и отговори:
— Не само съм бил, но и рана получих, която мога веднага да покажа ad oculos242 на ваша милост, ако си толкова любопитен, но насаме, защото не ми прилича да се хваля пред пани Володиовска.
Прочутият лъконосец веднага разбра, че се подиграват с него, но понеже не се чувстваше достатъчно силен да се бори с остроумието на пан Заглоба, престана да разпитва повече и обърна разговора.
— Това, което говорите, ваши милости, е истина — каза той. — Когато човек е далече и слуша брътвежите на хората: „Каменец не е укрепен, Каменец ще падне“ — обзема го страх, но като види Каменец, изпълва се с надежда.
— А и Михал ще бъде в Каменец! — извика Баша.
— И пан Собески може би ще изпрати помощ!
— Слава Богу! Не сме толкова зле! Не сме толкова зле! О, бивало е и по-зле, а не сме се давали!
— Пък дори да бъде и най-зле, важното е да не губим кураж! Не са ни изяли и няма да ни изядат, докато ни е жив духът! — завърши пан Заглоба.
Под влияние на тия радостни мисли всички замлъкнаха, но това мълчание беше прекъснато от нещо много страшно. Внезапно до каретата на Баша се приближи пан Нововейски на коня си. Лицето му, обикновено толкова страшно и мрачно, сега беше усмихнато и весело. Той беше впил унесени очи в окъпания от слънчевите лъчи Каменец и се усмихваше непрекъснато.
Двамата рицари и Баша го гледаха учудени, защото не можеха да разберат как така видът на крепостта е свалил толкова внезапно цялото бреме от душата му, а той рече:
— Слава на Господа-Бога! Много голяма беше мъката, но ето че и радостта дойде!
И той се обърна към Баша:
— Те двете са у ляхския кмет Томашевич и добре, че са се скрили там, защото тоя разбойник нищо няма да им направи в такава крепост!
242
Пред очите (лат.). — Бел.прев.