Пан Володиовски

Имаше моменти, когато му се струваше, че е невъзможно той, такъв окаяник, да е Азия, синът на Тухай бей, и неговият живот, изпълнен с необикновени събития, които изглеждаше, че му предвещават някакво велико бъдеще, да се свърши толкова бързо и толкова страшно.

Понякога му идваше наум и това, че веднага след страданията и смъртта ще отиде в рая, но понеже сам беше изповядвал по-рано християнската вяра и беше живял дълго между християни, обземаше го страх при мисълта за Христос. Той няма да има милост към него; а ако пророкът беше по-силен от Христос, не би го предал в ръцете на Нововейски. Може би обаче пророкът все пак ще прояви към него милосърдие и ще му вземе душата, преди да го уморят с изтезания.

Но ето че Рашков беше вече съвсем близо. Навлязоха в скалист край, което показваше, че Днестър е близо. Надвечер Азия изпадна в полутрескаво състояние, в полунесвяст, и кошмарите му се смесваха с действителността. Струваше му се, че вече са пристигнали; че спират, че чува около себе си да повтарят: „Рашков, Рашков!“ После му се стори, че чува удари на брадви, които секат дърво.

Изведнъж усети, че върху главата му плискат студена вода, а после дълго, много дълго наливат водка в устата му. Тогава той съвсем се свести. Над него беше звездна нощ, а съвсем близо около него светеха двайсетина факли. До ушите му достигнаха думите.

— В съзнание ли е?

— В съзнание е. Гледа разумно…

И в тоя момент видя над себе си лицето на Люшня.

— Е, братко — казваше вахмистърът със спокоен глас, — време е за тебе!

Азия лежеше възнак и дишаше добре, защото ръцете му бяха обтегнати от двете страни на главата и поради това разширените гърди се движеха по-свободно и поемаха повече въздух, отколкото когато лежеше стегнат към гърба на коня. Обаче не можеше да мръдне ръцете си, защото бяха привързани над главата му за една дъбова греда, която минаваше по дължината на гърба му, и увити с потопена в смола слама.

Тухайбейович веднага се досети защо е направено това, но в същия миг забеляза и други приготовления, които предвещаваха, че мъчението му ще бъде дълго и страшно. От половината надолу чак до стъпалата тялото му беше съблечено — и като повдигна малко глава, той видя между голите си колене току-що издялано с брадва острие на кол. По-дебелият край на тоя кол се опираше в дънера на едно дърво. От всеки крак на Азия беше опънато въже на края с хамут, в който беше впрегнат кон. При блясъка на факлите Азия видя само конските задници и застаналите малко по-нататък двама души, които, изглежда, държаха конете за юздите.