Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Понякога мрак закриваше тая ужасна белезникава мъгла; тогава той мигаше с единственото си око, защото искаше да гледа и да вижда всичко чак до смъртта си. Погледът му преминаваше с особена упоритост от факла на факла, понеже му се струваше, че около всеки пламък се образуваше сякаш кръг от всички цветове на дъгата.
Но неговите изтезания не бяха свършени; след малко вахмистърът се приближи до кола със свредел в ръка и извика на застаналите наоколо:
— Повдигнете ме!
Двама силни мъже го вдигнаха нагоре. Сега Азия го загледа отблизо, като непрекъснато мигаше, сякаш искаше да разбере кой е тоя човек, който се изкачва чак при него. В това време вахмистърът каза:
— Пани ти изби едното око, а аз се заклех, че ще ти извадя другото.
При тия думи вкара острието в зеницата, завъртя един-два пъти, а когато клепачът и нежната кожа около окото се увиха по нареза на свредела — дръпна.
Тогава от двете очни ями на Азия бликнаха две струи кръв и потекоха по лицето му като две струи сълзи.
Самото лице побледня и ставаше все по-бяло. Драгуните започнаха мълчаливо да гасят факлите, сякаш се срамуваха, че светлината осветява такова ужасно дело — и само от лунния сърп се спускаха към тялото на Азия сребърни, но не много ясни лъчи.
Главата му съвсем увисна върху гърдите, само привързаните към дъбовото стъбло и увити с насмолена слама ръце стърчаха нагоре, сякаш тоя син на Изтока призоваваше отмъщението на турския полумесец над своите палачи.
— На конете! — разнесе се гласът на Нововейски.
Пред самото яхване вахмистърът запали с последния факел вдигнатите ръце на татарина, след което отрядът тръгна към Ямпол, а всред развалините на Рашков, всред нощта и пустотата остана върху високия кол само Азия, синът на Тухай бей — и свети дълго…
Петдесета глава
След три седмици един ден по пладне пан Нововейски пристигна в Хрептьов. Той изминаваше пътя от Рашков дотук за толкова много време, понеже често пъти се прехвърляше на отвъдната страна на Днестър, за да напада чамбулите и перкулабските хора, които се намираха в разните станици край реката. После те разказваха на пристигащите султански войски, че навсякъде се виждали полски части и били чували за големи военни сили, които едва ли ще чакат идването на турците при Каменец, а ще ги изненадат по пътя и ще се сблъскат с тях в генерално сражение.
Султанът, когото бяха уверявали в безсилието на Жечпосполита, много се учудваше и като изпращаше напред липковците, власите и крайдунавските орди, самият той напредваше бавно, защото въпреки неизмеримата си сила се страхуваше много от сражение с редовните войски на Жечпосполита.
В Хрептьов пан Нововейски не завари Володиовски, защото малкият рицар бе тръгнал подир пан Мотовидло на помощ на подляския пан срещу кримската орда и Дорошенко. Там извърши военни подвизи и към старата си слава прибави нова: разгроми страшния Корпан и остави трупа му за храна на зверовете в дивото поле; разгроми страшния Дрозд, също така храбрия Малишка, също така двамата братя Син, прочути казашки преследвачи, както и множество по-малки банди и чамбули.
А пани Володиовска в момента на пристигането на Нововейски тъкмо се готвеше да тръгне с останалите хора и с обоза за Каменец, защото Хрептьов трябваше вече да бъде изоставен поради близкото нахлуване на неприятеля. Със скръб напущаше пани Володиовска този дървен форт, в който наистина беше преживяла много премеждия, но в него беше протекла и най-щастливата част от живота й — при съпруга й, всред славни воини и всред сърца, които я обичаха. Сега по собствена молба предстоеше да замине за Каменец, където я чакаха неизвестна съдба и опасности, с каквито заплашваше всяка обсада.
Но тя имаше храбро сърце, не се поддаваше на скръбта, а внимателно надзираваше приготовленията, като бдеше над войниците и обоза. В това й помагаха пан Заглоба, който при всяка мъчнотия превишаваше всички по разум, както и пан Мушалски, несравним стрелец с лък, а при това войник с енергична ръка и изключителен опит.
Всички те се зарадваха много от пристигането на пан Нововейски, ако и да разбраха веднага по лицето на младия рицар, че той не беше успял да изтръгне от поганско робство нито Евка, нито милата Зоша. И Баша оплака с обилни сълзи съдбата на двете девойки, защото те вече трябваше да бъдат смятани за загинали. Продадени неизвестно на кого, от стамбулския пазар можеше да бъдат откарани в Мала Азия, в подвластните на Турция острови или в Египет и там да ги държат затворени в хареми. А при това положение беше невъзможно не само да бъдат откупени, но и намерени.