Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
никой нищо няма да постигне, ако не се сплотим и не намерим
среден път – дори и това да означава да се взимат трудни ре-
шения.
И тогава, по доста необичаен начин, тя обясни какво тряб-
ва да се направи. Наистина не отдели много време да навлезе
в детайли по всеки отделен проблем в нашия свят, но засегна
много от най-важните. И успя да го направи така, че да не оби-
ди никого. В края на краищата тя беше права, като заяви, че
не всеки може да постигне мечтата си. Призна, че дампирите
са нашите най-добри воини... и че ще е по-добре да участват
по-активно в управлението. Добави още, че на мороите, които
нямат кралска кръв, трябва да се дават по-силни позиции –
обаче не с цената на загубата на великите кралски родове, ко-
ито винаги са били водачи на нашия народ. И накрая, като се
спря на проблема с тренировките на мороите по самоотбрана,
наблегна на тяхното значение – но не като задължително за-
нимание и не като единствениата възможна алтернатива, към
която трябва да се придържаме.
Да, тя даде на всекиго по нещо и го направи изискано, еле-
гантно, харизматично. Беше реч, която можеше да убеди хора-
та да я следват навсякъде. Завърши с призива:
– Ние винаги сме смесвали старото и новото. Запазихме
магията редом с технологията. По време на нашите сесии из-
ползваме древни свитъци, както и това. – Усмихна се и поту-
па микрофона. – Ето как сме оцелявали. Придържаме се към
миналото и прегръщаме настоящето. Взимаме най-доброто
от всичко и ставаме по-силни. Така сме оцелявали. Така ще
оцелеем.
Заключението ѝ отначало бе посрещнато с мълчание – и то-
гава изригнаха приветствията. Аз всъщност чух мощния рев на
тълпата, насъбрала се отвън на поляната, преди да започнат да
викат и вътре в залата. Някои, за които мога да се закълна, че
432
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
подкрепят други кандидати, бяха просълзени. Не бях забрави-
ла, че повечето от личностите, които с помощта на връзката ми
с Лиса виждах сега в залата, бяха от кралски произход. Самата
Лиса искаше да се разплаче, но вместо това се държеше със
сдържано достойнство и смелост. След като най-после седна и
тълпата притихна, Нейтън отново пое ролята си.
– Добре казано – рече той. – Това беше много добра реч,
след като успя да обнадежди всички нас. Но сега настъпва мо-
ментът на гласуването в Кралския съвет, което ще реши кой ще
бъде нашият нов водач. Според закона само двама кандидата
са възможни за този пост: Руфъс Тарус и Мари Конта. – Два-
ма морои, по един от фамилията Тарус и от фамилията Конта,
пристъпиха напред, за да застанат до съответния техен канди-
дат. – Според избирателните закони – закони, установени от
незапомнени времена – всеки кандидат трябва да се представи
пред Кралския съвет, съпровождан от някой представител на
своя род, за да се демонстрира силата и сплотеността на фа-
милията. Имате ли такъв представител?
Лиса посрещна погледа му, без да трепне.
– Не, лорд Ивашков.
– Тогава се опасявам, че вашето участие в избора приключи,
принцесо Драгомир. – Усмихна се. – Сега можете да седнете.
Да. И тогава адът се отприщи.
Често бях чувала израза: „И тълпата подивя!“ Сега оба-
че го видях с очите си. През половината време не успявах да
следя кой викаше, кой какво подкрепяше. Всички спореха на
групи или по двойки. Двама морои с джинси предизвикваха
всяка добре облечена персона, щом се изпречваше пред очите
им. Явно действаха според неразумното допускане, че всеки с
хубави дрехи ще е от кралски произход, а те всичките мразеха
Лиса. Толкова възхитителна беше тяхната преданост към нея.
Страховита, но спечели възхищението ми. Една група от фа-
милията Тарус се изпречи лице в лице срещу група от фамили-
ята Конта. Изглеждаха готови да се вкопчат в ожесточен ръко-
пашен бой, който можеше да прерасне във всеобщо сбиване.
За да се стигне до, както се казва: „Ринг свободен!“ Впрочем
беше доста странна гледка, защото между тези две фамилии
би трябвало да цари пълно съгласие по всички въпроси.
433
р и ш е л м и й д
Хаосът не стихваше. Спорът беше за това, дали Лиса има
право да участва или не. Някои настояваха да се свика се-
сия, която още на мига да промени избирателния закон. А
някои настояваха за неща, за които никога досега не бях