Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Но нека преди всичко признаем дълбоката античност на аргото! Една десета от думите му са от романски произход, друга десета част са от стария галски език на Рабле.
Поне сто думи от аргото са взети от езика на Пашорж, който в романа на Рабле символизира народа, тъй като името му е съставено от две гръцки думи, означаващи: „Човек, който върши всичко“. Науката промени лицето на цивилизацията с откриването на железницата, която аргото нарече пъргавелка.
Думата, означаваща „глава“, когато още не е паднала от раменете — сочи древните извори на въпросния език, за който се говори и у най-старите автори, например у Сервантес, или у италианските новелисти и у Аретино. Така уличницата, героиня на толкова стари романи, е била във всички времена покровителка, другарка и утешителка на мошеника-картоиграч, крадеца, скитника, измамника, джебчията.
Проституцията и кражбата са живият израз на протест (от страна на жената и на мъжа) на човешката природа против обществото. Затова философите, съвременните новатори, човеколюбците, подир които се влекат комунистите и фуриеристите, достигат, без сами да предполагат, до следните две заключения: проституция и кражба. В софистичните съчинения крадецът не поставя под въпрос собствеността, наследствеността, гаранциите на обществото; той направо ги отхвърля. За него да крадеш, означава да си възвърнеш имуществото. Той не оспорва брака, не хвърля върху него обвинения и не иска — както в утопичните съчинения онова взаимно съгласие, онази тясна духовна връзка, които е невъзможно да се търсят навсякъде; той обладава със страст, чиито брънки се затягат непрестанно от чукчето на необходимостта. Днешните новатори пишат размазани, усукани и неясни теории или човеколюбиви романи; крадецът обаче е практик! Той е ясен като факт и логичен като юмручен удар. И какъв стил има!…
И още една забележка! Светът на проститутките, крадците, убийците, каторжниците и затворниците съставлява население от около шестдесет до осемдесет хиляди души мъже и жени. Този свят не може да бъде пренебрегнат в нашето описание на нравите, в литературното възпроизвеждане на общественото положение. Не е ли странно, че служителите в правосъдието, полицията и жандармерията са почти толкова на брой? Тази вражда между хората, които взаимно се търсят и избиват, представлява един извънредно драматичен дуел, обрисуван в нашето проучване. Той съществува при кражбата и при търговията с проститутки, така както го има в театъра, в полицията, в жандармерията и при духовенството. При тези шест случая човешката личност приема незаличим облик. Тя се проявява такава, каквато е. Белезите на духовния сан са незаличими, също както и белезите на военщината. Така е при другите, оказващи съпротива обществени съсловия, които са противоположности в цивилизацията. Тази странна, особена и своего рода жестока диагноза прави проститутката, крадеца, убиеца и освободения затворник така лесно различими, че за враговете им — полицейския доносчик и полицая — те са като дивеча за ловеца: те притежават държане, походка, цвят на лицето, поглед, цвят и мирис, с една дума — непогрешими особености. Оттам и отличното познаване на изкуството да се гримираш у знаменитостите на каторгата.
Върхушката в света на крадците
Още една дума за устройството на този свят, станал толкова опасен след премахването на опасното клеймо, смекчаването на наказанията и глупавата снизходителност на съдебните заседатели. Наистина след двадесет години Париж ще бъде обграден от четиридесетхилядна армия освободени каторжници. А тъй като департаментът Сена и неговите милион и петстотин хиляди жители са единственото кътче във Франция, където тези нещастници могат да се укрият, за тях Париж е това, което е девствената гора за дивите зверове.
Най-изпечените крадци, които за цялото това сборище са един вид неговият квартал Сен-Жермен, тоест аристократичната му върхушка се бе обособила всъщност през 1816 година вследствие на мирен договор, хвърлил в опасност толкова много човешки живота, в сдружение, наречено Великото братство, в което влязоха най-известните главатари на банди и някои други смели мъже, останали без всякакви средства за препитание. Членовете му са „братя“, „приятели“, „другари“. Всички знаменити крадци, каторжници, затворници влизат в него. Великото братство — цветът на крадците — беше цели двадесет и няколко години нещо като касационен съд, висш институт, Камара на перовете на крадците. Те всички, имаха собствено състояние, общи капитали и свои нрави. Бяха длъжни да се подпомагат при затруднение, познаваха се. Стояха до един над хитростите и съблазните на полицията и си имаха свой устав, свои пароли и условни думи.