Друговремец [bg]

Говедарят беше толкова вцепенен, че дори не се възпротиви, когато Макрей го хвана за ръката и го изведе. Само ме изгледа паникьосано. Не устоях да му махна за довиждане.

След това кратко разсейване на напрежението обаче нещата бързо се влошиха. Една след друга се заизреждаха жени и девойки, които си купували отвари и амулети от Гейлис, за да причинят някому болест, да се отърват от нежелана бременност или да накарат някого да се влюби в тях. Всички без изключение се кълняха, че магиите са проработили - впечатляващо като за знахарка, замислих се цинично. Никой не ме замеси в тази част от обвинението, но няколко от тях казаха - с право, - че често са ме виждали в стаята с билките на Гейлис, да й помагам в приготвянето на цярове.

Но пък още толкова хора излязоха отпред и потвърдиха, че съм ги излекувала по най-обикновени начини, без никакви заклинания, амулети и тем подобни вещерски прийоми.

Предвид натиска да бъдем осъдени, тези хора бяха проявили сериозно самообладание, за да свидетелстват в моя полза - и им бях благодарна за това.

От дългото стоене ме боляха краката - съдиите разполагаха с някакви удобства, но не и ние. Когато обаче се появи следващият свидетел, съвсем забравих за краката си.

С усет към драматичното, който си съперничеше с този на Колъм, отец Байн отвори рязко вратите на църквицата си и се появи на площада, подпирайки се на дъбова тояга. Бавно стигна до средата на площада, наклони глава към съдиите и се обърна, за да огледа тълпата, докато погледът му не превърна шума на множеството в тихо, неспокойно мърморене. Когато заговори, сякаш бичуваше събралите се.

- Съд връз вас е туй, люде на Крейнсмюир! „Пред лицето Му върви пораза, а по стъпкитеМу - палещ вятър.“3 Да, оставихте се да ви изкусят встрани от праведния път! Посяхте вятър и сега сред вас върлува бурята!

Втренчих се в отеца, изумена от дар словото му. Или може би реториката му се удаваше само в криза. Той продължи:

- Поразата ще ви оглозга и ще загинете за греховете си, ако не се покаете! Въвели сте всред себе си блудницата вавилонска... - това навярно бях аз, предвид как ме изгледа - и сте продали душите си на Врага, та тъй да скътате английската усойница в пазвата си. И сега мъстта на Всемогъщия Бог е сред вас. „За да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си, която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя

Бог. Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци“4 Покайте се, люде, преди да стане късно! Паднете ничком, думам, и измолете прошка! Изхвърлете английската блудница и се отречете от съглашението със Сатаната!

Той сграбчи броеницата от колана си и размаха голямото дървено разпятие към мен.

Колкото и да бе интересно всичко това, Мът ставаше неспокоен. Може би професионална завист.