Друговремец [bg]

Обвинителите бяха двама, седнали на тапицирани табуретки зад донесена специално за случая маса. Единият беше извънредно висок и слаб, а другият нисък и набит. Веднага се сетих за главните герои от един американски комикс. Понеже не знаех как се казват мъжете, ги кръстих наум Мът и Джеф.

Присъстваха повечето жители на селото. Зърнах мнозина от някогашните си пациенти. Обитателите на замъка обаче ги нямаше.

Джон Макрей, тъмничарят на Крейнсмюир, прочете обвинение срещу лицата Гейлис Дънкан и Клеър Фрейзър, обвинени от Църковния съд във вещерство.

- Ще бъдат изложени доказателства, че обвинените са причинили смъртта на Артър Дънкан чрез вещерство - зачете Макрей със силен, ясен глас. - Че са причинили помятането на Джанет Робинсън, че са причинили потъването на лодката на Томас Макензи и са хвърлили върху Крейнсмюир прокоба, болест на червата...

Продължи доста дълго. Колъм се бе подготвил добре.

След това извикаха свидетелите. Повечето бяха непознати селяни - нямаше мои пациенти, за което бях благодарна.

Показанията на мнозина бяха просто безумни, а други очевидно бяха подкупени, но някои звучаха достоверно. Например показанията на Джанет Робинсън, довлачена от баща си с морава синина на лицето. Тя призна, че е заченала от женен мъж и се е домогнала до услугите на Гейлис Дънкан, за да се отърве от детето.

- Даде ми да пия отвара и ми каза три пъти да повторя едно заклинание, по новолуние -измърмори момичето, докато мяташе изпълнен със страх поглед ту към баща си, ту към Гейлис, сякаш не знаеше от кого да се страхува повече. - Каза, че така ще ми дойде.

- И така ли се случи? - попита с интерес Джеф.

- Отначало не, Ваша Чест. - Момичето заклати нервно глава. - Но пих отново и започна.

- Започнало?! Девойчето почти умря! - включи се една възрастна жена, очевидно майка й. - Каза ми само защото се беше уплашила.

Жената с охота започна да дава кървави подробности и с мъка й затвориха устата, за да се изкажат и останалите свидетели.

Като че ли никой от тях нямаше кой знае какво да каже по мой адрес, освен че съм присъствала при смъртта на Артър Дънкан и че съм го докоснала. Започнах да мисля, че всичко това наистина няма общо с мен. Може би щях да се спася. Или поне така си мислех, докато не се появи жената от хълма.

Когато застана отпред, слаба, прегърбена женица с жълта забрадка, усетих, че сме в сериозна беда. Не бе от селяните - никой не я познаваше. Беше боса и прашна от извървения път.

- Имате ли обвинение срещу някоя от жените тук? - попита високият слаб съдия.

Жената се страхуваше - не смееше да вдигне очи и да погледне съдиите. Но кимна и тълпата се смълча.

Говореше тихо и Мът я помоли да повтори.

Със съпруга й имали болно дете. Родило се здраво, но после отслабнало, спряло да расте. Решили, че е подменено от феите, и го сложили в Столчето на феите на хълма Кроик Горм. Наблюдавали, за да си вземат детето, когато им го върнат феите, но вместо това видели двете жени, надвесени над него. Вдигнали детето и започнали да мълвят странни заклинания.