Друговремец [bg]

В тъмната стаичка в пристройката на хана най-сетне премахнаха ремъците от китките ми и донесоха свещ. Пристигна Нед, с бутилка бира и поднос с месо и хляб.

- Имам само няколко минутки с теб, скъпа, и ми струваха скъпо, затова слушай внимателно. - Дребният мъж се приведе съзаклятнически към мен. Очите му бяха ясни и не изглеждаше преуморен, въпреки леко поразместената перука.

- Господин Гауън, така се радвам да ви видя - рекох искрено.

- Да, да, скъпа, но сега нямаме време. - Потупа ръката ми благосклонно, но и забързано.

- Успях да ги убедя да разгледат случая ти отделно от този на вещ... на госпожа Дънкан. Това може да ни е от помощ. Явно не са имали намерение да арестуват и теб, а си била затворена само защото си била при нея.

- И все пак - продължи той - има опасност за теб, няма да го крия. Настроенията в селото не са много ласкави. Какво те е прихванало - попита необичайно разгорещен, - та да докоснеш онова дете? - Отворих уста, но той махна с ръка. - Няма значение. Трябва да използваме факта, че си англичанка, но не защото това те прави странна, а защото те прави невежа, и да си спечелим възможно повече време. То работи в наша полза, защото най-зловещите от тези процедури се случват насред истерия, когато доказателствата биват пренебрегнати в името на това да се утоли кръвожадността на тълпата.

Кръвожадност. Точно тази емоция бях видяла по лицата в тълпата. Тук-таме се мяркаше съмнение или съчувствие, но да застанеш срещу разяреното множество се иска силен характер, а в Крейнсмюир липсваха такива. Не, поправих се. Имаше един - този дребен единбургски адвокат, корав като пословичния стар ботуш, на който така приличаше.

- Колкото повече протакаме - каза той благоразумно, - толкова по-малко склонни ще са останалите да действат прибързано. Така че - и той постави длани на коленете си - твоята роля утре е да мълчиш. Ще говоря само аз и дано, в името на Бога, това да е достатъчно.

- Струва ми се добра идея - казах и уморено опитах да се усмихна. Погледнах към входната врата на хана, откъдето се чуваха силни гласове. Господин Гауън забеляза и кимна.

- Да. След малко те оставям. Ще преспиш тук.

Той се огледа със съмнение. Помещението се използваше най-вече за съхранение на излишни предмети и запаси, беше студено и тъмно, но и многократно по-добро в сравнение с онази дупка.

Вратата се отвори и от мрака се оформи силуетът на ханджията, който се взираше в нас на бледата трепкаща светлина на свещта. Господин Гауън стана, но го хванах за ръкава. Исках да узная нещо.

- Господин Гауън... Колъм ли ви изпрати?

Той се поколеба, но въпреки професията си оставаше безупречно честен.