История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Планирането на ново завладяване на Бирма води до взаимодействие с ки-тайските войски — с намиращите се както в Асам, така и в китайската провин-ция Юнан. Китайският план от октомври 1942 г. предвижда настъпление от две посоки срещу Бирма от 15 китайски дивизии в Юнан и 3 от Асам заедно с 10 британски или индийски дивизии. В китайския план задачата на британските и индийските дивизии е не само да навлязат в Северна Бирма, но и да нападнат Рангун с въздушнодесантни сили. Уейвъл се съгласява с плана по принцип, въпреки че има съмнения, дали ще бъдат изпълнени две основни изисквания — осигуряването на достатъчни военновъздушни сили, които да господстват в небето над Бирма, и силен британски флот с 4–5 самолетоносача, които да владеят положението в Индийския океан и да осигуряват прикритие на атаката срещу Рангун. Второто изискване на практика е неизпълнимо с оглед на ангажираността на флота на други места. Чан Кайши, за когото тези условия са опит на Уейвъл да се измъкне и признак, че британците няма да положат сериозни усилия, в края на 1942 г. ядосан се отказва от своята част в операцията.
Офанзивата в Аракан, декември 1942 — май 1943 г.
Въпреки това Уейвъл решава да извърши ограничено нахлуване, за да завладее отново крайбрежния район Аракан, като настъпи 150 км навътре в полуостров Маю, което да бъде съпроводено от въздушен десант на остров Акяб, за да бъде превзето отново летището там, от което японските ескадрили биха могли да атакуват по-голямата част от Североизточна Индия. Ако съюзническите ескадрили се установят там, те биха могли да покриват цяла Севернаи Централна Бирма. Тази важна част от плана обаче е изоставена поради лип-сата на самолети за десанта.
Въпреки това Уейвъл предпочита да продължи настъплението по суша в Аракан, вместо да бездейства. През декември 1942 г. 14-а индийска дивизия настъпва, по се придвижва толкова бавно, че командващият 15-а японска ар-мия генерал Иида изпраща там подкрепления и спира настъпващите британци до края на януари. През февруари той изпраща още подкрепления. Въпреки това Уейвъл настоява настъплението да продължи независимо от аргументите и протестите на генерал Ноел Ъруин, командващ Източната армия, който го предупреждава, че войските са зле окомплектувани и бойният им дух е сломен от маларията. Така японците получават възможност на 18 март да ударят в тил 14-а дивизия и да стигнат до Хтизве на река Маю, като заплашват фланга й и я принуждават да отстъпи. Сега 14-а индийска дивизия е заменена от 26-а, обаче японците продължават контранастъплението, като преминават река Маю и в началото на април стигат крайбрежието при Индин. След това те продължават да настъпват на север с цел до май, когато започва мусонният сезон, да завладеят линията Маундо-Бутидаун и така да осуетят британските планове за подновяване на настъплението в Бирма през следващия сух сезон — от ноември 1943 до май 1944 г.
На 14 април генерал-лейтенант У. Дж. Слим, който командва 15-и индийски корпус, поема командването на силите в Аракан и с ужас установява колко лоши са физическото и душевното им състояние поради маларията и загубите в сраженията. Надявайки се да продължи да държи линията Маундо — Бутидаун между морето и река Маю, той същевременно планира, ако е необходимо, да се изтегли още повече на позиция, която е на 80 км на север от Кокс Базар и стига непосредствено отвъд границата. Там теренът е сравнително открит и поради това е по-подходящ за британската артилерия и танкове, отколкото джунглите и блатата на полуостров Маю. Това налага японските части по крайбрежието да бъдат по-раздалечени една от друга, което ги прави по-уязвими.