Следотърсача

— Ма foi, c’est un peu fort ceci.88 — измърмори през зъби французинът.

— Не ме интересуват твоите флагове и сигнали, те не ми говорят нищо! Аз познавам сърцето на този младеж — възрази Следотърсача. — Джаспър е олицетворение на самата честност, а това е твърде рядък дар и трябва да се пази! Махни си ръцете, или ще видим кой ще се окаже по-силен: ти с твоите войници от петдесет и пети полк, или Голямата змия, сърнебойката и Джаспър със своя екипаж. Ти надценяваш своите сили, мистър Мюр, в същата степен, с която подценяваш честността на Сладка вода.

— Tres bien!89

— Щом е така, Следотърсачо, налага се да ти кажа цялата истина. Капитан Санглие и Пронизваща стрела, храбрият тускарор, току-що ми съобщиха, че този нещастен младеж е предател. Надявам се, че след такова доказателство не може да оспорваш моето право да накажа изменника така, както заслужава.

— Scelerat!90 — прошепна французинът.

— Капитан Санглие е храбър войник, той няма да оклевети един честен моряк — намеси се Джаспър. — Кажете, капитан Каменно сърце, има ли предатели между нас?

— Да, да — съгласи се Мюр, — нека каже, щом настоявате, нещастно момче, за да излезе наяве цялата истина. Ще видим дали ще избегнете наказанието, когато съдът се заеме с вашите престъпления! Кажете, капитан Санглие, виждате ли предатели между нас, или не?

— О, да сър, разбира се, че виждам!

— Много, много лъже! — извика Пронизваща стрела и се хвърли към Мюр, като го блъсна с ръка в гърдите. — Къде мой войни? Къде ингилизи скалп? Много, много лъже!

Мюр не беше лишен от смелост и до известна степен — от чувство за достойнство. Той прие като оскърбление грубия жест на индианеца. Освен това у него изведнъж се пробуди съвестта. Като отстъпи бързо назад, той се опита да вдигне пушката си. Лицето му бе побледняло от гняв и изразяваше жестока решителност. Но тускарорът се оказа по-ловък от него. Очите му блеснаха диво, той се огледа бързо, измъкна от пояса си скрития кинжал и мигновено го заби до дръжката в гърдите на поручика. Когато той започна да се гърчи на земята, Санглие погледна лицето му, на което бе изписано удивление като у човек, застигнат внезапно от смъртта, после взе щипка енфие и каза спокойно:

— Voila l’affaire finie mais… — Той вдигна рамене. — Се n’est qu’un scelerat du moin!91

Всичко бе станало твърде бързо, за да може да се попречи. Белите бяха така слисани, че когато тускарорът, надавайки див вик, се хвърли към храстите, никой не тръгна след него. Само Чингачгук бе запазил присъствие на духа. Храстите още не бяха прикрили беглеца, когато делауерът се спусна да го преследва.

Джаспър Уестърн, който свободно говореше френски, бе поразен от думите и жестовете на Санглие.

— Кажете, господине — обърна се той на английски към французина, — аз изменник ли съм според вас?