Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Така, господин капитан — продължи той след кратко замълчаване, — такива стари кримки като нас са само за фронта, за друго не ги бива: цивилните ж.п. инженери с едногодишен стаж от школите за запасни офицери днес просто са наводнили министерството на войната… Впрочем след четвърт час вие ще продължите пътя си… Спомням си, че на времето в Школата за запасни офицери един ден ви помогнах да се качите на лоста — нали бях един курс пред вас. Тогава и двамата ни лишиха от отпуск. Вие тогава бяхте се драли с немците от класа. (В разговора, който се водеше между тях на немски език, това гласеше: „Sie haben sich damals auch mit den deutschen Mitschülern gerauft.“) С вас беше и Лукаш. Доколкото си спомням, бяхте първи приятели. Когато се получи телеграмата със списъка на офицерите на батальона, които следваше да минат през гарата, аз веднага си спомних… Колко години минаха оттогава… На времето офицерският кандидат Лукаш ми беше твърде симпатичен…

На капитан Загнер целият този разговор направи твърде тягостно впечатление. Той веднага беше познал своя събеседник, същият на времето във военното училище възглавяваше антиавстрийската опозиция, духа на която по-късно кариеристичните стремежи бяха заглушили у капитан Загнер. Но най-неприятно го засегна бележката за поручик Лукаш, който поради някакви причини в сравнение с него бе винаги пренебрегнат.

— Поручик Лукаш — натърти той — е много добър офицер. Кога заминава влакът?

Комендантът на гарата погледна часовника си.

— След шест минути.

— Тръгвам — каза Загнер.

— Няма ли да кажете нещо, Загнер?

— Хайде, наздар! — отвърна Загнер (в разговора: Also, наздар!) и излезе пред комендантството.

Когато се върна в щабния вагон, капитан Загнер завари всички офицери по местата си. На групи те играеха чапари (frische viere), единствен фелдфебел-школникът Биглер не участвуваше в играта.

Той прелистваше купчинка започнати ръкописи със сцени от войната, защото искаше да се прояви не само на бойното поле, но и като литературен феномен, описващ военните събития. Човекът със странните криле и „с рибята опашка“ искаше да стане прочут военен писател. Литературните му опити започваха с многообещаващи заглавия, в които наистина бе отразен милитаризмът на времето, но които не бяха още разработени, така че по листовете се мъдреха само заглавията на неговите трудове, които предстоеше да възникнат.

„Образи на герои от голямата война. — Кой започна войната? — Политиката на Австро-Унгария и възникването на Световната война. — Военни бележки. — Австро-Унгария и Световната война. — Поуки от войната. — Популярна беседа за избухването на войната. — Военнополитически размишления. — Славният ден на Австро-Унгария. — Славянският империализъм и Световната война. — Документи от войната. — Документи за историята на Световната война. — Дневник от Световната война. — Ежедневен преглед на Световната война. — Първата световна война. — Нашата династия в Световната война. — Народите на Австроунгарската монархия на бойна нога. — Борба за световно господство. — Опитът ми от Световната война. — Хроника на военните ми подвизи. — Как воюват враговете на Австро-Унгария. — Чия е победата? — Нашите офицери и нашите войници. — Забележителните подвизи на моите войници. — Из великата война. — В кипежа на сраженията. — Книга за австроунгарските герои. — Желязната бригада. — Сборник мои писма от фронта. — Героите от нашия батальон. — Наръчна книга за войниците на фронта. — Дни на боеве и победи. — Какво видях и изпитах на фронта. — В окопите. — Един офицер разказва… — Със синовете на Австро-Унгария напред! — Вражеските самолети и нашата пехота. — След сражението. — Нашите артилеристи, верни синове на родината. — Дори и самата преизподня да се опълчи срещу нас… Отбранителна и нападателна война. — Кръв и желязо. — Победа или смърт. — Нашите герои в плен.“