Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Когато се съберат повече хора, Швейк, по-добре не дрънкайте много, много. Защото може да ви излезе солено. Тоя подофицер е от швабите и затова хората могат да изтълкуват неправилно приказките ви, един вид, че пялата тая история кой знае колко ви радва. Тоя Биглер е страшен чехоядец.
— Та да не съм казал нещо — отговори му Швейк с тон, който изключваше каквото и да било съмнение, — обърнах им само внимание, че подофицерът се е намушил чиста работа и че е напълнил гащите с червата си… Та той е могъл…
— Хайде стига, Швейк. — И фелдфебелът плю настрана.
— Че не е ли все едно — добави Швейк — дали ще му излязат червата за кайзера тук или там. Така или иначе, той е изпълнил дълга си… Та той можеше…
— Я вижте, Швейк — прекъсна го Ванек, — как се е залетял Матушич, батальонната свръзка, към щабния вагон. Чудно как не се просна, когато минаваше линията.
Малко преди това между капитан Загнер и усърдния фелдфебел-школник Биглер се бе завързал твърде остър разговор.
— Много странно ми се вижда, господин фелдфебел — говореше капитан Загнер, — обстоятелството, дето не дойдохте веднага да ми съобщите, че сто и петдесетте грама унгарски салам не са получени. Трябваше аз сам да изляза и да се убедя в това, след като разбрах защо войниците се връщат от склада. А господа офицерите също — сякаш заповедта не е заповед. Не казах ли аз: по ротно в склада. Това значи, че след като не получим нищо в склада, пак по ротно трябва да се върнем във вагоните. На вас, господин фелдфебел-школник Биглер, аз заповядах да поддържате реда, а вие оставихте всичко да върви по дяволите. Зарадвахте се, че няма да бъдете принудени да броите дажбите салам и преспокойно отидохте, както видях от прозореца, да погледате надянатия на стрелката шваба подофицер. А когато наредих да ви извикат, вие като че ли нямате никаква друга работа, започвате да ми дрънкате разни измишльотини на вашата фелдфебелшколнишка фантазия за това, че уж сте отишли да се убедите дали там при намушения подофицер не се върши някаква агитация…
— Разрешете да доложа, свръзката на 11-а рота, Швейк…
— Оставете ме на мира с тоя Швейк — кресна капитан Загнер, — не мислете, фелдфебел-школник Биглер, че ще ви се удаде да правите интриги по адрес на поручик Лукаш. Ние изпратихме там Швейк… Гледате ме, сякаш си мислите, че ви имам зъб… Да, имам ви зъб, господин офицерски кандидат Биглер… Щом като вие не сте в състояние да уважавате своя началник и се стремите на всяка цена да го излагате, то аз ще ви отворя такава война, че вие, господин офицерски кандидат, ще има да си спомняте гара Рааб… Ще ми се перчите с теоретичните си познания… Чакайте само да стигнем на фронта… Като ви назнача в офицерски патрул и ви изпратя зад телените мрежи… Ами рапортът ви? Дори не ми и рапортувахте, когато дойдохте… Даже и в теоретично отношение, фелдфебел-школник…
— Разрешете да доложа, господин капитан (всички разговори между офицерите естествено се водят на немски език), вместо по сто и петдесет грама унгарски салам на войниците бяха раздадени по две пощенски картички. Заповядайте, господин капитан…
Фелдфебел-школникът Биглер подаде на батальонния командир две от пощенските картички, които издаваше Дирекцията на военния архив във Виена, с началник пехотния генерал Войнович. На едната картичка беше напечатана карикатура на руски войник, представен като мужик, обрасъл с дълга брада и прегърнат от човешки скелет, представляващ смъртта. Под карикатурата имаше следния текст:
„Der Tag an dem das perfide Russland krepieren wird, wird ein Tag der Erlösung für ganze unzere Monarchi sein.“461
Втората пощенска картичка беше изпратена от Германия — дар на австроунгарските войници.
В горния ѝ край пишеше: „Viribus unitis“462, а под това имаше картинка, представляваща увиснал на бесилката сър Едуард Грей463, под който бодро и весело отдават чест един австрийски и един немски войник.
Стихотворението, напечатано отдолу, бе взето от книжката „Железният юмрук“ от Грайнц, пълна с подобни смешки по адрес на нашите врагове. Вестниците от райха пишеха, че куплетите на Грайнц били солидни удари с бич, при това те се отличавали и с неподправен, несдържан хумор и непреодолимо остроумие.
Ето текста под бележката в наш превод:
Грей
Капитан Загнер още не беше прочел тия стихове на „несдържан хумор и непреодолимо остроумие“, когато в щабния вагон се втурна батальонната свръзка Матушич.
461
Денят, в който вероломната Русия се превърне в труп, ще бъде ден на освобождение за цялата ни монархия. — Б.пр.
462
С обединени сили (лат.). — Б.пр.
463
Английски министър на външните работи от 1905 до 1916 г., активно съдействувал за избухването на Първата световна война. — Б.пр.