Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Балоун вече не можеше да се въздържи и гласно се разхълца.
— Как не те е срам — каза Швейк с презрение, — и това ми било войник.
— Какво да правя, като не съм създаден за война? — занарежда Балоун. — Вярно е, ненаситен съм си аз и никога не мога да се наям, но това е, защото ме извадиха от редовния живот. То си ни е семейна черта. Покойният ми баща веднъж се обзаложи в една кръчма в Противин, че може да изяде на един път петдесет кренвирша и два самуна хляб, и спечели облога. И аз веднъж при облог изядох четири гъски и две големи чинии кнедли със зеле. А в къщи какво беше — нахраня се аз на обяд, но след това се сетя, че няма да е зле да хапна още нещо за доядка. Отивам в килера, отрязвам си парче месо, изпратя да донесат кана бира и така омитам още две кила пушено. У мене работеше един стар ратай, Вомела го казваха, той винаги ме съветваше да не се самозабравям и да не се тъпча толкова, защото той помнел как дядо му някога му разправял за един подобен ненаситник. След това, казваше той, се отворила някаква война и цели осем години нищо не се родило по нивите, хората взели да пекат хляб от слама и от люспите на лененото семе — голям празник било за тях, когато могли да си надробят и по малко извара в млякото, нали нямало никакъв хляб. Та тоя селянин, дето ви казвам, щом започнала немотията, умрял само за една седмица, защото стомахът му не бил свикнал на такава селска мизерия.
Балоун попривдигна опечаленото си лице:
— Аз мисля, че господ наказва грешните, но все пак не ги изоставя на произвола на съдбата.
— Господ е създал ненаситниците и господ има грижата за тях — отбеляза Швейк. — Веднъж те бяха вързали, а сега заслужаваш да те изпратят на първата линия. Когато аз бях свръзка на господин поручика, той във всяко отношение можеше да ми се довери и никога и през ум не му минаваше, че бих могъл да му изям нещо. Когато ще раздават нещо специално, той винаги ще каже: „Задръжте го за себе си, Швейк“ или: „Ех, какво, не съм толкова петимен за такива работи, дайте ми парченце, а с останалото правете каквото искате.“ А когато бяхме в Прага и той ме изпращаше понякога за обяд в ресторанта, ако порцията ми се стореше малка, аз с последните си пари купувах още една, за да не помисли, че порцията е малка, защото съм изял половината из пътя. Единствената ми мисъл беше господин поручикът да се нахрани и да не си помисли нещо лошо за мене. Но един ден той разбра каква е работата. Аз винаги му донасях предварително листа с ястията, за да си избере. Тоя ден той си избра пълнено гълъбче. Като ми дадоха половин гълъб, аз помислих, че господин поручикът може да сметне, че съм изял другата половина и затова купих още една порция със собствени пари и донесох в къщи такава царска порция, че и господин поручик Шеба, който също диреше обяд тоя ден и ни беше дошъл на гости тъкмо по пладне, можа да се нахрани. Нахрани се той и казва:
„Разправяй ти на старата ми шапка, ама това не е една порция. Никъде по света не се сервира цял пълнен гълъб. Като намеря пари днес, ще изпратя да ми донесат обяд от твоя ресторант. Кажи си искрено, че това е двойна порция.“ Господин поручикът поиска да потвърдя пред него, че ми е дал пари само за една порция, защото не е знаел, че той ще дойде. Отговорих, че ми е дал пари за обикновена порция. „Виждаш ли — каза му моят поручик, — и това не е нищо. Оня ден Швейк ми донесе две гъши кълки. Можеш да си представиш, значи: супа с фиде, говеждо със сарделен сос, две гъши кълки, кнедли и зеле чак до тавана и палачинки!“
— Ц-ц-ц-ц-ц, дяволското! — измляска Балоун.
Швейк продължи:
— Тогава се и разкри цялата работа. Поручик Шеба наистина изпратил на следния ден свръзката си да му донесе обяд от нашия ресторант, а той му донесъл за гарнитура такава малка купчинка пилаф с кокошка, също като че ли някое шестседмично бебче се е изкакало в пеленките си, да е имало, да е имало най-много две лъжички, не повече. Поручик Шеба го обвинил, че е изял половината. А пък свръзката му твърдял, че е невинен. Поручик Шеба му плеснал една по мутрата и му дал за пример мене. „Да видиш Швейк, кай, какви порции носи на поручик Лукаш.“ И затова невинният бит войник на следния ден, когато поручикът отново го изпратил за обяд в ресторанта, разпитал за всичко и обадил на началството си, поручик Шеба пък казал на моя поручик. Седя си аз вечерта, разгърнал съм вестника и чета съобщенията от бойното поле и в тоя момент влиза моят поручик, целият пребледнял, и веднага се нахвърля върху мене: „Казвай — вика — колко двойни порции си платил в ресторанта. Аз знам всичко и никакви увъртания няма да ти помогнат. Отдавна знам, кай, че си идиот, но че си и луд, това не ми е минавало през ума.“ Така съм го бил изложил, че имал желание да застреля най-напред мене, че след това и себе си. „Господин поручик — отвърнах му аз, — още първия ден, когато ме приехте, вие ми казахте, че всички свръзки са мошеници и подли типове. А понеже в ресторанта наистина даваха такива малки порции, вие можехте да си помислите, че и аз съм един от тия подли типове и че съм ви изял половината…“