Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Фелдфебелът Ванек нервно се разхождаше из вагона:
— Аз да съм командир! Всичко ще трябва да върви като по часовник. На всяка пехотинка ще ѝ знам биографията. Всеки момент ще ми е ясно къде е и какво става с нея. Началствуващите лица по два пъти на ден ще ми дават сведения за числения състав. Ама какво да ги правиш взводните, като не ги бива за нищо. А най-лош от всички е взводният Зика. Все се шегува, все майтапи прави, вицове разказва. Оня ден му съобщих, че Коларжик е преместен от неговия взвод в обоза, на следващия ден той пак същия брой ми съобщава, все едно, че Коларжик продължава да се търкаля в неговия взвод. Аз разбирам, стават грешки, но когато работата се повтаря всеки ден, е, това вече на нищо не прилича. И на всичкото отгоре да разправят по мой адрес, че съм муле… Няма да си спечели така приятели господин поручикът. Ротният фелдфебел не е някакъв си там ефрейтор, та да може де кому скимне да си изтрие с него…
Балоун, който слушаше с отворена уста, произнесе вместо него хубавата дума, която Ванек не доизказа. С това той навярно искаше да вземе участие в разговора.
— Вие си гледайте работата — каза ядосаният фелдфебел.
— Слушай, Балоун — обади се Швейк, — длъжен съм да ти съобщя, че когато пристигнем в Будапеща, трябва да занесеш на господин поручика една кифла и лебервурста, който бил увит в станиол на дъното на куфарчето му.
Гигантът Балоун отпусна отчаяно дългите си ръце на шимпанзе, прегърби се и известно време остана в това положение.
— Нямам — каза той с тих и отчаян глас, забил поглед в мръсния под на вагона. — Нямам — повтаряше той несвързано, — аз мислех… Преди заминаването аз го разопаковах… Помирисах го… Да не би да се е развалил… Опитах го — извика той с толкова искрено отчаяние, че работата стана ясна на всички.
— Излапал си го с все станиола — спря се пред него фелдфебелът Ванек, доволен, че може да престане да защищава мнението си, че не е муле, както поручикът беше заръчал да му се съобщи, но че неустановеният, постоянно колебаещ се числен състав на ротата има по-дълбоки корени и че причините за това се крият в други мулета, доволен, че разговорът се прехвърли на друга тема и се върти около ненаситния Балоун, около ново трагично събитие. Ванек изпитваше огромно желание да каже на Балоун нещо неприятно в нравоучителен тон. Той обаче бе изпреварен от готвача-окултист Юрайда, който остави настрана любимата си книга — превод на староиндийските сутери Прагна-Парамита — и се обърна към смазания Балоун, прегърбил се още повече под тежестта на съдбата:
— Вие, Балоун, би трябвало да се пазите да не загубите вяра в себе си и в съдбата. Никога не бива да си приписвате това, което е заслуга на другите. И колчем се озовете пред подобен проблем като този, който сте излапали, винаги се запитвайте: „В какво отношение към мене се намира лебервурстът?“
Швейк намери за добре да допълни разсъждението на готвача-окултист с един пример от практиката:
— Ти сам ми каза, Балоун, преди известно време, че вашите ще заколят свинята и че когато пристигнем на местоназначението, щом научиш номера на поделението си, ще ти изпратят парче шунка. Сега представи си, че тая шунка се получи по военната поща в ротата и ние тук с господин фелдфебела си отрежем по едно парченце, а като видим, че е вкусна, още по парченце и така нататък, докато шунката я сполети съдбата на един мой познат — пощенския раздавач Козел. Страдаше той нещастният от костна туберкулоза и затова най-напред му отрязаха крака до глезена, след това до коляното, после бедрото и ако не беше умрял своевременно, щяха да го изрежат целия като чуплив молив. Представи си, значи, Балоун, че ние ти излапаме шунката така, както ти си омел лебервурста на поручика.
Гигантът Балоун тъжно изгледа всички.
— Само с мое ходатайство и моя заслуга — каза фелдфебелът на Балоун — вие останахте свръзка на господин поручика. Трябваше да ви преместят при санитарите и да пренасяте ранените от бойното поле. При Дукля санитарите излизаха на три пъти, за да приберат един ранен подпоручик, който беше улучен в корема тъкмо пред телените мрежи, и никой от тях не се върна — всички получиха по един куршум в главата. Едва четвъртата двойка санитари можа да го донесе, но преди да стигнат в превързочния пункт, подпоручикът предаде богу дух.