Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Господи боже мой! — прошепна Балоун, наведе се да вземе куфарчето на поручик Лукаш и се оттегли с него в задната част на вагона.
— След туй — продължи Швейк — поручик Лукаш започна да се бърка по всички джобове, но когато това се оказа безполезно, той бръкна в жилетката си и ми даде сребърния си часовник. Много беше развълнуван. „Като получа заплата, Швейк — каза ми той, — представете ми сметка колко ви дължа… Часовника недейте включва в сметката. И втори път недейте прави глупости.“ След това веднъж ние и двамата изпаднахме в такова безпаричие, че трябваше да занеса часовника в заложната…
— Балоун, какво правите там отзад? — попита в този момент фелдфебелът Ванек.
Вместо отговор нещастният Балоун се задави и разкашля. Картината беше ясна. Той бе отворил куфарчето на поручик Лукаш и нагъваше последната му кифла…
През гарата, без да спира, профуча друг военен ешелон, наблъскан до покрива с шваби, които изпращаха на сръбския фронт. Те още не се бяха опомнили от ентусиазма, който ги беше обхванал при изпращането им от Виена, и затова без отдих бяха ревали чак дотук:
Някакъв подофицер с войнствено засукани мустаци, подпрял лакти на гърбовете на войниците, които клатеха спуснатите си навън от вагона крака, се беше издал навън, тактуваше и ревеше, та се късаше:
В този момент обаче той загуби равновесие, изхвръкна от вагона и с все сила налетя с корема си върху лоста на стрелката и така си и остана набучен на нея. Влакът през това време продължаваше с устрем напред, а в задните вагони вече пееха друга песен:
Набеден на идиотската стрелка, войнственият подофицер отдавна вече беше мъртъв. Не мина много време, край него застана на пост, с натъкнат щик на пушката си, някакво младичко войниче от състава на комендантството на гарата. Личеше, че има твърде сериозно отношение към задачата си. Стоеше изправено до стрелката с такъв победоносен вид, сякаш подофицерът беше набеден на стрелката по негова заслуга.
И тъй като беше унгарец, войникът гръмогласно ревеше на всички, които идваха да гледат откъм батальонния ешелон на 91-и полк:
— Nem szabat! Nem szabat! Komision militär, nem szabat!460
— Отбил си е службата — каза добрият войник Швейк, който също беше между любопитните, — в тоя случай хубавото е, че като е получил желязото в корема си, поне всички знаят къде е погребан. Ясно е за всички, че е загинал на самата железопътна линия и няма да стане нужда да се събират костите му по бойните полета.
Ама чиста работа се е намушил — каза Швейк с вид на познавач, като избиколи, за да погледне подофицера и от другата страна, — червата му са изтекли в гащите.
— Nem szabat! Nem Szabat! — викаше младото унгарско войниче. — Komision militär Bahnhof, nem szabat!
Зад Швейк се обади някакъв строг глас:
— Какво правите тук?
Швейк се обърна и изкозирува. Пред него стоеше фелдфебел-школник Биглер.
— Господин фелдфебел, разрешете да доложа, разглеждаме починалия.
— Каква е тая агитация, дето я вършите! Това ли ви е работа?
— Съвсем не, господин подпоручик — с непоколебимо спокойствие отговори Швейк, — никога не съм вършил никаква агитация.
Няколко войника зад офицерския кандидат прихнаха да се смеят, а пред фелдфебел-школника застана фелдфебелът Ванек.
— Господин подпоручик — каза той, — поручик Лукаш изпрати свръзката си Швейк, за да види и му съобщи какво е станало. Идвам от щабния вагон. Там батальонната свръзка Матушич ви търси по нареждане на батальонния командир. Трябва да се явите веднага при капитан Загнер.
След малко, когато се раздаде сигналът за качване във вагоните, всички се разотидоха по местата си.
Тръгнал с Швейк, Ванек се обърна към него:
457
Принц Евгени, рицар благороден, да превземе Белград пожела, кайзера си да дарува с това. Да направят мост той нареди, та по него да премине със коли цялата му армия в града.— Б.пр.
458
А когато мостът бе готов, най-свободно прекосиха Дунава тежките оръдия с буйните коне. При Земун се разположиха на стан, всички сърби да изгонят в бран…— Б.пр.
459
Граф Радецки, смелият герой, клетва кле се на кайзера свой да изгони неговия враг. Във Верона дълго се бави — но събра накрай войска безброй, смело с нея се отправи в бой…— Б.пр.
460
Забранено е! Забранено е! Военна комисия! Забранено е! (унг.) — Б.пр.