Аз, вещицата

Той протегна ръце. Почувствах главата си прекалено тежка, за да се задържи само на шията ми. Беше ми по-лесно, когато я бях облегнала на рамото на Матю.

— Сигурно е в джоба му, но няма да остави вещицата, за да го извади. Нито ще те пусне достатъчно близо, за да го вземеш. — Болдуин подаде на Изабо собствения си телефон. — Използвай този.

Погледът на Болдуин се разходи по раненото ми тяло толкова съсредоточено, че сякаш поставяше и вдигаше торби с лед от мен.

— Прилича на човек, току-що излязъл от битка. — В гласа му усетих неохотно възхищение.

Март каза нещо на окситански и братът на Матю кимна.

— Oc — каза той и ме погледна одобрително.

— Не сега, Болдуин — изломоти Матю.

— Номерът, Матю — обади се строго Изабо. Той го изрецитира и майка му набра цифрите.

— Добре съм — изхриптях дрезгаво, когато Сара вдигна. — Дай на мен, Матю.

— Не, обажда се Изабо дьо Клермон. Даяна е при нас.

После замълча, а погледът й се плъзгаше като ледена висулка по мен.

— Ранена е, но е вън от опасност. Въпреки това Матю трябва да я заведе вкъщи. При вас.

— Не. Тя ще ме последва. Сату не бива да се доближава до Сара и Ем — изграчих и се помъчих да се освободя.

— Матю — намеси се Болдуин, — остави Март да погрижи за нея или й затвори устата.

— Не се бъркай, Болдуин — сопна му се Матю. Хладните му устни се допряха до бузата ми и пулсът ми се забави. Гласът му се сниши до шепот. — Няма да правим нищо, което ти не искаш.

— Можем да я опазим от вампирите — чу се гласът на Изабо от все по-далеч. — Но не и от вещиците. Тя трябва да е при тези, които биха могли да я закрилят. — Разговорът заглъхна, обви ме сива мъгла.

Този път дойдох в съзнание в кулата. Всички свещи бяха запалени и в камината гореше буен огън. Стаята бе почти топла, но от адреналина и шока продължавах да треперя. Матю бе седнал на пода и бе подпрял главата ми върху коленете си. Преглеждаше дясната ми ръка. Окървавеният ми пуловер беше разрязан, от раната течеше свежа кръв.

Март и Изабо бяха застанали на вратата като два бдителни ястреба.

— Мога и сам да се погрижа за жена си, маман — опита се да я отпрати Матю.

— Разбира се, скъпи — промълви Изабо по типичния за нея начин.

Той разкъса напълно ръкава ми и изруга.

— Донеси ми чантата, Март.

— Не — възрази тя категорично. — Мръсна е, Матю.

— Нека се изкъпе — присъедини се и Изабо. — Даяна е измръзнала и ти не виждаш всичките й рани. Не й оказваш помощ, детето ми.

— Никаква вана — заяви той решително.

— И защо не? — попита нервно Изабо. Посочи към стълбите и Март тръгна.

— Кръвта й ще изтече във водата — обясни той напрегнато. — Болдуин ще я помирише.

— Това не е Йерусалим, Матю — противопостави се Изабо. — Той не е стъпвал в кулата откакто е построена.