Аз, вещицата

— Ако това е игра, то отвличането й в Кантал би означавало, че сме в шах — каза мрачно Матю. — Прекалено рано е за подобно развитие.

Болдуин кимна в знак на съгласие.

— Значи пропускаме нещо.

— Няма нищо от тук до там освен руини — посочи Изабо.

Болдуин въздъхна ядосано.

— Защо вещицата на Матю не може сама да се защитава?

В стаята влезе Март, която си бършеше ръцете в кърпа. Двете с Изабо се спогледаха.

— Elle est enchantee — каза сериозно Март.

— Момичето е омагьосано — съгласи се неохотно Изабо. — Сигурни сме в това.

— Омагьосана ли? — Матю се смръщи. С магия на вещица можеха да се поставят невидими окови. Но сред вещиците това се смяташе за толкова непростимо, колкото и нарушаването на територията при вампирите.

— Да. Не че тя отказва да се възползва от магическите си способности. Пречат й нарочно. — Изабо се намръщи при тази мисъл.

— Защо? — почуди се синът й. — Това е като да изтръгнеш зъбите и ноктите на тигър, а след това да го върнеш в джунглата. Защо ще лишиш някого от възможността му да се защитава?

Изабо сви рамене.

— Сещам се за много хора, които биха направили нещо подобно, и то по много причини. Но не познавам добре тази вещица. Обади се на роднините й. Питай ги.

Матю бръкна в джоба си и извади телефона. Бе поставил номера на дома в Мадисън на бързо избиране, забеляза Болдуин. Вещиците от другата страна на линията вдигнаха при първото позвъняване.

— Матю? — Вещицата беше силно разтревожена. — Къде е тя? Боли я ужасно. Усещам го.

— Знаем къде да я търсим, Сара — каза тихо Матю. Опитваше се да я успокои. — Но трябва преди това да те питам нещо. Даяна не използва магическите си способности.

— Не го прави откакто майка й и баща й умряха. Но какво общо има това? — Сара вече крещеше. Изабо затвори очи, защото силният глас проряза ушите й.

— Възможно ли е Даяна да е омагьосана, Сара?

От другата страна на линията настъпи пълна тишина.

— Омагьосана ли? — наруши я накрая Сара. — Разбира се, че не!

Семейство Дьо Клермон чуха меко тракване.

— Ребека го направи — обади се друга вещица, но много по-тихо. — Обещах й, че няма да казвам. Не знам какво и как го е направила, затова не ме питайте. Ребека знаеше, че със Стивън няма да се върнат от Африка. Беше видяла нещо, знаеше нещо, което я бе уплашило до смърт. Каза ми само, че ще се опита да предпази Даяна.

— От какво? — Сара беше ужасена.

— Не от какво. А докога. — Гласът на Ем се сниши още повече. — Ребека каза, че ще се погрижи Даяна да е защитена, докато не се срещне със своя сенчест мъж.

— Сенчест мъж? — повтори Матю.

— Да — прошепна Ем. — Когато Даяна ни сподели, че се вижда с вампир, се зачудих дали не си този, когото Ребека бе предсказала. Но всичко се случи толкова бързо.

— Виждаш ли нещо, Емили? Каквото и да е? Нещо, което да ни помогне? — попита Матю.