Аз, вещицата

— Ла Пиер.

Изабо стисна устни, а Матю изглеждаше разтревожен. Ла Пиер беше най-мрачният замък в околността. Бе построен върху основи от базалт, в които можеха да бъдат прокопани тунели, и имаше достатъчно високи стени, за да устои на обсада.

Отгоре се чу звук от движещ се въздух.

— Хеликоптер — поясни Болдуин. — Чакаше в Клермон-Феран, за да ме откара в Лион. Градината ти ще се нуждае от оправяне, Изабо, но съм сигурен, че и ти смяташ това за малка цена.

Двамата вампири излязоха от замъка и тръгнаха към хеликоптера. Скочиха вътре и скоро полетяха високо над Оверн. Под тях не се виждаше нищо друго, освен черен мрак, в който тук-там бяха пръснати светлинки от селски къщурки. Отне им повече от трийсет минути да стигнат до замъка и въпреки че братята знаеха къде се намира, пилотът се затрудни да открие очертанията му.

— Няма къде да кацнем! — извика им той.

Матю посочи един стар път, който излизаше от замъка.

— Ами тук? — извика той в отговор. Вече оглеждаше стените за светлини или движение.

Болдуин нареди да кацнат, където Матю бе посочил, и пилотът го изгледа колебливо.

Когато се спуснаха на пет метра над земята, Матю скочи и се втурна с всички сили към портите на замъка. Болдуин въздъхна и го последва, като даде указания на пилота да не мърда, докато двамата не се върнат на борда.

Матю вече бе вътре и викаше името на Даяна.

— Господи, сигурно е много уплашена — прошепна той, когато ехото заглъхна. Прокара пръсти през косите си.

Болдуин го настигна и го сграбчи за ръката.

— Можем да действаме по два начина, Матю. Да се разделим и да претърсим мястото основно. Или да спрем и да помислим къде може да се скрие нещо в Ла Пиер.

— Остави ме — изръмжа Матю, оголи зъби и се опита да се изтръгне от хватката на брат си. Болдуин обаче го стисна още по-силно за ръката.

— Мисли — нареди му той. — Така ще стане по-бързо, обещавам ти.

Матю прехвърли в ума си плана на замъка. Започна с входа, обходи стаите нагоре, премина през кулата, покоите, залата за аудиенции, голямата зала. След това си представи кухните, мазето и подземията. И обърна пълен с ужас поглед към брат си.

— Шахтата. — Тръгна към кухните.

Физиономията на Болдуин замръзна.

— Dieu — прошепна той, докато гледаше отдалечаващия се гръб на брат си. Какво толкова имаше в тази вещица, че собствените й посестрими я бяха хвърлили в двайсетметрова дупка?

И щом беше толкова ценна, този, който я е спуснал в шахтата, щеше да се върне.

Болдуин хукна след Матю с надеждата, че не е прекалено късно да го спре да предаде в ръцете на вещиците не един, а двама заложници.