Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Ела насам — й каза тя. — Сега, нали сме самички, изповядай пред тая нещастна старица какво ти е.
Меме отбягна отговора с пресеклив смях. Урсула не настоя, но окончателно потвърди подозренията си когато Меме не я споходи отново. Знаеше, че се приготвя по-рано от обикновено, че няма миг спокойствие, докато очаква часа да излезе на улицата, че по цели нощи се върти из леглото в съседната спалня и че я измъчва кръженето на една пеперуда. Веднъж я чу да казва, че щяла да се види с Аурелиано Втори, и Урсула се изненада, че Фернанда е с толкова плитко въображение, за да не подозре нищо, когато мъжът й отиде в къщи да пита за дъщерята. Прекалено очевидно беше, че Меме си има някак ви скришни работи, неотложни задължения, потиснати копнежи, много преди вечерта, когато Фернанда дигна на глава къщата, защото я заварила да се целува в киното.
Самата Меме ходеше тогава тъй въодушевена, че обвини Урсула в издайничество. Всъщност издаде се сама. Отдавна оставяше, откъдето мине, струя дири, които биха пробудили и най-заспалия, и ако Фернанда толкова се забави да ги открие, то е, защото и тя беше обвита в мъглата на тайните си връзки с невидимите лекари. Дори и така, накрая забеляза дълбоките мълчания, неуместните стряскания, промените в настроението и противоречията на дъщерята. Запъна се в прикрита, но неумолима бдителност. Остави я да ходи с обичайните си приятелки, помагаше й да се облича за съботните увеселения и никога не й зададе неуместен въпрос, който би могъл да я постави нащрек. Имаше вече много доказателства, че Меме върши неща, различни от тия, които известява, но все още не остави да се съзрат подозренията й, в очакване на решителния случай. Една вечер Меме й извести, че щяла да ходи на кино с баща си. След малко Фернанда чу ракетите на пира и безподобния акордеон на Аурелиано Втори откъм дома на Петра Котес Тогава се облече, влезе в киното и в сумрака на столовете разпозна дъщеря си. Замайващото вълнение от сполуката й попречи да види мъжа, с когото се целуваше, но успя да долови треперливия му глас сред освиркването и оглушителния кикот на публиката. „Съжалявам, обич моя“ — чу го да казва, измъкна Меме от салона, без да й продума, подложи я на срама да я отведе по шумната Турска улица и я заключи в спалнята.
На другия ден, в шест часа следобяд, Фернанда разпозна гласа на мъжа, който отиде да я посети. Беше млад, мрачен, с тъмни меланхолни очи, които не биха я изненадали толкова, ако бе познавала циганите, и с един бленуващ вид, който на всяка жена с по-невцепенено сърце щеше да е достатъчен, за да разбере основанията на дъщеря си. Носеше съвсем охлузгани ленени дрехи, обезцветени обувки, отчаяно защитени с наложени една върху друга кори от цинквайс, и държеше в ръка гарсонетка, купена последната събота. Никога през живота си не е бивал, нито пък ще бъде по-уплашен, отколкото в онзи миг, но притежаваше достойнство и самообладание, които го поставяха извън опасността от унижение — едно неподправено достолепие, което се проваляше само в захабените ръце и нацепените от грубия труд нокти. На Фернанда бе достатъчно веднъж да го погледне, за да предусети неговото положение на монтьор. Разбра, че носи единствените си неделни дрехи и че под ризата му кожата е проядена от крастата на банановото дружество. Не му позволи да говори. Не му позволи дори да прекрачи вратата, защото къщата бе пълна с жълти пеперуди.
— Махайте се — каза му тя. — Няма какво да търсите сред почтени хора.
Казваше се Маурисио Вавилония. Беше се родил и израсъл в Макондо и чиракуваше за механик в работилниците на банановото дружество. Меме се бе запознала с него случайно, един следобед, когато отиде с Патриция Браун да вземе леката кола, за да се разходят из насажденията. Нали шофьорът беше болен, възложиха на него да ги откара и Меме можа най-после да задоволи желанието си да седне до кормилото и да наблюдава отблизо системата на управление. Противно на редовния шофьор, Маурисио Вавилония й я показа нагледно. Това бе по времето, когато Меме взе да посещава дома на сеньор Браун, и все още се считаше недостойно дами да карат лека кола. Тъй че се задоволи с теоретичните сведения и не видя повторно Маурисио Вавилония месеци наред. По-късно щеше да помни, че по време на разходката вниманието й бе привлечено от неговата мъжествена красота, с изключение на грубостта в ръцете, но че после беше споделила с Патриция Браун раздразнението, което предизвика у нея малко надменната му самоувереност. Първата събота, когато отиде на кино с баща си, отново видя Маурисио Вавилония с ленените му дрехи, седнал недалеч от тях, и забеляза, че зарязва филма, за да се обръща и я гледа не толкова, за да я види, колкото тя да забележи, че той я гледа. Меме се подразни от простащината на оная система. Накрая Маурисио Вавилония се приближи да поздрави Аурелиано Втори и едва тогава Меме научи, че те се познавали, защото той бил работил в първобитната електростанция на Аурелиано Тъжни, и се отнасяше към баща й като подчинен. Това потвърждение я облекчи от неудоволствието, което и причиняваше неговата надменност. Не се бяха виждали насаме, нито си бяха разменяли дума, освен поздрава, до нощта, когато й се присъни, че той я спасява от корабокрушение и тя не изпитваше чувство на благодарност, а на бяс. Сякаш му бе дала възможност каквато той желае, докато Меме копнееше обратното, не само за Маурисио Вавилония, но и за всеки друг мъж, който се поинтересува от нея. Затова я възмути толкова много, че след съня, вместо да го намрази, бе изпитала неудържима необходимост да го види. Сладостното неспокойство стана по-напрегнато в продължение на седмицата, а в събота бе толкова неудържимо, че трябваше да направи голямо усилие, за да не забележи Маурисио Вавилония, когато я поздрави в киното, че сърцето й ще изхвръкне от гърдите. Замаяна от Объркано чувство на удоволствие и бяс, тя му протегна за пръв път ръка и едва тогава Маурисио Вавилония си позволи да я стисне. В част от секундата Меме успя да се разкае за своя порив, но разкаянието се превърна незабавно в жестоко задоволство, когато се увери, че и неговата ръка е потна и ледена. Тая вечер разбра, че няма да има миг спокойствие, докато не покаже на Маурисио Вавилония суетността на неговия стремеж и прекара седмицата, кръжейки около тая съблазън. Прибягна до всякакъв род безполезни хитрувания само и само Патриция Браун да я заведе да вземат колата. Най-сетне си послужи с червенокосия северноамериканец, който по онова време отиде да прекара ваканцията в Макондо, и под предлог да разгледа новите модели коли накара да я заведе в работилницата. Още от момента, в който го видя, Меме престана да се самозалъгва и разбра, че онова, което всъщност става, е, че не може да понася желанието да остане насаме с Маурисио Вавилония, и я възмути увереността, че той го бе разбрал, щом я видя да пристига.