Избрани творби, том I

— Дойдох да видя новите модели — каза Меме.

— Това е добър повод — каза той.

Меме осъзна, че се пече в пламъка на неговата надменност, и отчаяно потърси някакъв начин да го унизи. Но той не й даде време. „Не се плашете — рече тихо. — Не е за пръв път една жена да полудява по някой мъж.“ Тя се почувствува толкова незащитена, че напусна работилницата, без да види новите модели, и прекара нощта, от край до край, въртейки се в леглото и разплакана от възмущение. Червенокосият северноамериканец, който в действителност започваше да я интересува, й се видя пеленаче. Именно тогава си даде сметка за жълтите пеперуди, които предшествуваха появяванията на Маурисио Вавилония. Беше ги виждала преди, най-вече в работилницата на механика, и си бе помислила, че са омаяни от мириса на боя. Някой път ги бе усещала да кръжат върху главата и в полуздрача на киното. Но когато Маурисио Вавилония започна да я преследва като привидение, което само тя разпознаваше из тълпата, разбра, че жълтите пеперуди имат нещо общо с него. Маурисио Вавилония биваше винаги сред публиката на концертите, в киното, на голямото богослужение, и тя не се нуждаеше да го вижда, за да го открие, защото й го показваха пеперудите. Веднъж Аурелиано Втори толкова се разлюти от задушаващото пърхане, че тя усети порив да му довери тайната си, както му бе обещала, но нейният предусет й подсказа, че тоя път няма да се изсмее както обичайно: „Какво ли ще каже майка ти, ако узнае.“ Една сутрин, когато подрязваха розите, Фернанда нададе вик на уплаха и накара Меме да се махне от мястото, където стоеше, а то беше онова същото в градината, където се изкачи в небесата Ремедиос красивата. За миг й се бе привидяло, че чудото ще се повтори с дъщеря й, защото я бе смутило неочаквано пърхане. Бяха пеперудите. Меме ги видя, сякаш се бяха родили отведнъж в светлината, и сърцето й се преобърна. В този миг влизаше Маурисио Вавилония с пакет, който, както рече, бил подарък от Патриция Браун. Меме преглътна изчервяването си, овладя горестта и дори успя да се усмихне съвсем естествено, за да го помоли за услугата да го сложи върху парапета, тъй като ръцете й били оцапани с пръст. Единственото, което забеляза Фернанда у мъжа, когото няколко месеца по-късно щеше да изхвърли от къщата, без да си спомни, че го е виждала някога, това бе жълтожлъчната му кожа.