Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
Меме не даде никакъв признак на огорчение. Обратно, от съседната спалня Урсула долови безметежния ритъм на нейния сън, спокойствието на всекидневните й работи, порядъка на нейните хранения и доброто състояние на нейното храносмилане. Единственото, което озадачи Урсула след почти двумесечно наказание, бе, че Меме не се къпе заран, както правеха всички, а в седем вечерта. Понякога мислеше да я предупреди за скорпионите, но Меме беше толкова изплъзваща се от нея поради убеждението, че тя я бе издала, че предпочете да не я смущава с прабабешки неблагоразумия. Жълтите пеперуди нахлуваха в къщата още с падането на следобеда. Всяка вечер, върнала се от банята, Меме заварваше Фернанда отчаяна да мори пеперудите с помпичка и средство против насекоми. „Това е нещастие — казваше тя. — Цял живот са ми разправяли, че нощните пеперуди викат лошата орис.“ Една вечер, докато Меме беше в банята, Фернанда влезе случайно в нейната спалня и там имаше толкова пеперуди, че едва можеше да се диша. Докопа някакъв парцал, за да ги изплаши, и сърцето й се смрази от ужас, когато свърза нощните къпания на дъщеря си с лапите от горчица, които се търкулнаха по пода. Не дочака подходящ момент, както стори първия път. На другия ден покани на обяд новия кмет, слязъл като нея от студените и голи степи, и го помоли да постави нощна стража в задния двор, защото й се струвало, че крадели кокошки. Същата вечер стражата повали Маурисио Вавилония, когато повдигаше керемидите, за да влезе в банята, където го чакаше Меме, тръпнеща от любов сред скорпионите и пеперудите, както го беше правила почти всяка вечер през последните месеци. Врязал се в гръбначния му стълб куршум го прикова на легло за цял живот. Умря от старост в самота, без оплакване, без ропот, без нито един-единствен опит за неверие, измъчван от спомените и жълтите пеперуди, които не му дадоха ни миг покой, и обществено низвергнат като крадец на кокошки.
Събитията, които щяха да нанесат смъртния удар на Макондо, почваха да се съзират, когато отнесоха в къщата сина на Меме Буендия. Общественото положение тогава беше толкова несигурно, че никому не беше до частни скандали, тъй че Фернанда разполагаше е подходяща обстановка, за да държи детето скрито, сякаш никога не е съществувало. Трябваше да го приеме, защото обстоятелствата, при които й го занесоха, правеха отхвърлянето невъзможно. Трябваше да го търпи въпреки волята си цял живот, защото в решителния миг не й стигна смелост, за да изпълни съкровеното си решение да го удави в коритото на банята. Заключи го в някогашната работилница на полковник Аурелиано Буендия. Санта София де ла Пиедад тя успя да предума, че го била намерила да плава в кошничка. Урсула трябваше да умре, без да узнае неговия произход. Малката Амаранта-Урсула влезе веднъж в работилницата, когато Фернанда хранеше детето, и също повярва в мълвата за плаващата кошничка. Аурелиано Втори, окончателно отдалечен от съпругата заради ирационалния начин, по който тя се разпореди с трагедията на Меме, узна за съществуването на внука едва три години, след като го отнесоха в къщата, когато детето се измъкна от пленничество по невнимание на Фернанда и се показа в пруста за час от секундата, голо, и с разчорлени коси и с внушителна гага, като сопол на пуяк, сякаш не беше човешко създание, а енциклопедическото определение на людоед.
Фернанда не очакваше оня лош номер на непоправимата си участ. Детето бе като завръщането на един срам, който тя смяташе, че е прокудила завинаги от къщата. Едва бяха отнесли Маурисио Вавилония със строшен гръбначен стълб и вече Фернанда бе съобразила и най-нищожната подробност в замисъла, предназначен да отстрани всякаква следа от позора. Без да се допита до мъжа си, на другия ден тя си приготви багажа, напъха в едно куфарче бельо за три преобличалия, което можеше да потрябва на дъщеря й, и отиде да я вземе от спалнята половин час преди идването на влака.