Избрани творби, том I

Новината, че Амаранта Буендия ще отплува по здрач и ще отнесе пощата на смъртта, се разпространи из Макондо преди пладне, а в три часа следобед в стаята имаше сандък, пълен с писма, Които не поискаха да пишат, проводиха по Амаранта устни заръки, и тя ги записа в едно тефтерче с името и датата на смъртта на получателя. „Не се безпокойте — успокояваше тя подателите, — първото нещо, което ще направя, щом пристигна, е да питам за него и да му предам вашата заръка.“ Изглеждаше истински фарс, Амаранта не показваше никакво смущение, нито пък най-лек признак на болка, а дори изглеждаше малко подмладена от изпълнения дълг. Беше толкова изправена и стройна, както винаги. Да не бяха вкоравените скули и липсата на няколко зъба, би изглеждала много по-млада, отколкото бе в действителност. Сама разпореди да напъхат писмата в засмолена кутия и посочи начина, по който трябва тя да бъде поставена в гроба, за да се предпази най-добре от влагата. Заранта бе повикала дърводелец, който й взе мерки за ковчег, права в гостната, сякаш за рокля. Такава устремност се пробуди у нея в последните часове, че Фернанда я прие като подигравка с всички. Урсула, отдавна разбрала, че Буендиовци умират, без да боледуват, не се усъмни, че Амаранта е имала предзнаменованието на смъртта, но всеки случай измъчи я страхът да не би в суетенето с писмата и мъчителното безпокойство да пристигнат по-скоро, умопомрачените податели да я погребат жива. Тъй че се зае да очисти къщата, разправяйки се с викове с нахалниците, и в четири часа следобед вече го бе постигнала. По това време Амаранта доразпределяше нещата си между бедните и само бе оставила върху строгия, нерендосан дъсчен ковчег дрехи за едно преобличане и простите сукнени папуци, които щеше да носи в смъртта. Не отмина тая предвидливост, припомнила си, че когато умря полковник Аурелиано Буендия, трябваше да му купи чифт нови обувки, защото вече бяха му останали само чехлите, които носеше из работилницата. Малко преди пет часа Аурелиано Втори отиде да търси Меме за концерта и се изненада, че къщата е готова за погребението. Ако някой изглеждаше жив в онзи час, това беше спокойната Амаранта, на която времето бе стигнало дори да си изреже мазолите. Аурелиано Втори и Меме се простиха с нея с подигравателно „сбогом“ и й обещаха другата събота да отпируват възкресението. Привлечен от всеобщите слухове, че Амаранта Буендия приемала писма за мъртъвците, отец Антонио-Исабел дойде в пет часа с предсмъртното причастие и трябваше да чака повече от петнайсет минути, преди умиращата да излезе от банята. Когато я видя да се появява в нощница от индийско хасе и е пусната върху гърба коса, грохналият енорийски свещеник помисли, че това е подигравка, и отпрати послушника. Реши обаче да използува случая, за да изповяда Амаранта след почти двайсет години уклончивост. Амаранта отвърна просто, че не се нуждаела от никакъв вид духовно обслужване, защото съвестта й била чиста. Фернанда се възмути. Без да се пази да не я чуят, тя запита високо какъв ли ужасен грях е сторила Амаранта, че предпочита кощунствената смърт пред срама от признание. Тогава Амаранта легна и принуди Урсула да освидетелствува на всеослушание нейното девство.