Избрани творби, том I

Между приятелките на Меме имаше три млади северноамериканки, които разкъсаха обръча на електрифицирания кокошарник и установиха приятелство с момичета от Макондо. Една от тях беше Патриция Браун. Благодарен за гостоприемството на Аурелиано Втори, сеньор Браун отвори пред Меме вратите на своя дом и я покани на съботните танци, единственото място, където гринговците общуваха с местните хора. Когато Фернанда узна, за миг забрави за Амаранта-Урсула и невидимите лекари и разигра цяла мелодрама. „Представи си — каза тя на Меме — какво ще си помисли полковникът в гроба!“ Търсеше, разбира се, подкрепата на Урсула. Но сляпата старица; противно на онова, което всички очакваха, сметна, че нямало нищо укорително Меме да присъствува на танците и да поддържа приятелство със северноамериканките от нейната възраст, стига да запазела твърдостта на своята преценка и да не давала да я покръстят в протестантското боговерие. Меме схвана много добре мисълта на прабабата и на другия ден след танците ставаше по-рано от обичайно, за да се черкува. Притовопоставянето на Фернанда издържа до деня, когато Меме я обезоръжи с известието, че северноамериканците искали да я чуят как свири на клавесина. Инструментът още веднъж бе изваден от къщата и откаран в дома на сеньор Браун, където наистина младата концертираща артистка получи най-искрени ръкопляскания и най-възторжени поздравления. Оттогава не само я канеха на танците, но и на неделните къпания в плавалнята веднъж седмично. Меме се научи да плува като професионалист, да играе на тенис и да яде шунка от Вирджиния с резени ананас. Сред танци, къпания и тенис тя изведнъж взе да се оправя с английския. Аурелиано Втори толкова се въодушеви от напредъка на дъщерята, че купи от един пътуващ продавач шесттомна английска енциклопедия с многобройни цветни илюстрации, която Меме четеше в свободните си часове. Четенето зае вниманието, което преди отреждаше на одумванията на влюбени или на експерименталните заключвания с приятелки, не защото си го наложи като дисциплина, а защото вече бе загубила всякакъв интерес да разяснява загадки, които са обществено достояние. Спомняше си за напиването като за детинско приключение и й се виждаше толкова забавно, че го разправи на Аурелиано Втори, а на него му се стори толкова забавно, колкото и на нея. „Ако научеше майка ти“ — каза й той, задавяйки се от смях, както й казваше винаги, когато му правеше признание. Той я бе накарай да обещае, че със същото доверие ще го постави в течение на първото си приятелство е момче и Меме му бе разправила, че й допада един червенокос северноамериканец, който отишъл да прекара ваканцията при родителите си. „Ама че работа — изсмя се Аурелиано Втори. — Ако научеше майка ти!“ Но Меме му разказа също, че момчето се било завърнало в своята страна и повече не дало признаци на живот. Зрелостта на нейните преценки закрепи домашния мир, Аурелиано Втори тогава посвещаваше повече часове на Петра Котес и макар тялото и душата да не му позволяваха пирувания като предишните, не губеше случай да ги вдига и да изважда от калъфа акордеона, който вече имаше няколко клавиша омотани с връзки за обувки. В къщата Амаранта везеше нескончаемия си покров, а Урсула оставяше да бъде мъкната от своята грохналост към дъното на мрачините, където все тъй видимо беше единствено привидението на Хосе-Аркадио Буендия под кестена. Фернанда заздрави властта си. Ежемесечните писма до сина й Хосе-Аркадио не носеха тогава и ред лъжа и само криеше от него преписката с невидимите лекари, които бяха определили болестта й като доброкачествен тумор в дебелото черво и я подготвяха да й приложат телепатична намеса.