Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Много особен мъж — каза Фернанда. — По лицето му се вижда, че скоро ще умре.
Меме помисли, че майка й е смутена от пеперудите. Когато доподрязаха розовия храст, тя си изми ръцете и отнесе пакета в спалнята, за да го отвори. Това беше своеобразна китайска играчка, състояща се от пет различни по размер кутии, а в последната — картичка, усърдно изрисувана от някого, който едва знае да пише: Ще се видим в събота на киното. Меме почувствува късното зашеметяване от това, че кутията стоя толкова време върху парапета близо до любопитството на Фернанда, и макар да я ласкаеше дързостта и остроумието на Маурисио Вавилония, разчувствува я наивността му да се надява, че ще иде на срещата. Меме още оттогава знаеше, че Аурелиано Втори има някаква уговорка за събота вечерта. Обаче огънят на притомата така я обжари в продължение на седмицата, че в събота придума баща си да я остави сама в театъра и да се върне за нея, когато свършело представлението. Една нощна пеперуда закръжи над главата й, докато светлините бяха запалени. И тогава се случи. Когато светлините угаснаха, Маурисио Вавилония седна до нея. Меме почувствува, че зацамбурка из някакво смутно тресавище, от което можеше да я изтръгне, както се бе случило в съня, само онзи миришещ на моторно масло мъж, когото едва различаваше в полумрака.
— Ако не бяхте дошла — каза той, — нямаше да ме видите никога вече.
Меме усети тежестта на ръката му върху коляното си и узна, че в оня миг и двамата пристигаха отвъд беззащитността.
— Това, което ме отблъсква у тебе — усмихна се тя, е, че винаги казваш точно каквото не трябва.
Полудя по него. Изгуби сън и апетит и затъна толкова дълбоко в самотата, че дори баща й се превърна в спънка. Изработи омотана неразбория от лъжливи задължения, че да обърква Фернанда, изгуби от погледа си приятелките, прескочи условностите, за да се вижда с Маурисио-Вавилония по кое да е време и на кое да е място. Отначало я дразнеше неговата грубоватост. Първия път, когато се видяха насаме, из пустите ливади зад монтьорската работилница, той безмилостно я замъкна до едно животинско състояние, което я изтощи. Тя се забави известно време, докато проумее, че и онова е начин на нежност, и именно тогава изгуби спокойствие и не живееше освен за него, разстроена от притомата да се гмурне в неговия сковаващ дъх на масло, търкано с белина. Малко преди смъртта на Амаранта тя отведнъж се сблъска с едно пространство от умствена яснота вътре в лудостта и потръпна пред неизвестността на бъдещето. Тогава чу да се говори за жена, която правела предвиждания с карти и отиде да я посети скришом. Беше Пилар Тернера. Щом я видя да влиза, тя узна далечните подбуди на Меме. „Седни — каза. — Не ми трябват карти, за да проверя бъдещето на един Буендия.“ Меме не знаеше и никога не узна, че оная гледачка — столетница, е нейната прабаба. Не би й повярвала след нападателния реализъм, с който й разкри, че любовната мъка не намира друг покой освен в леглото. Това бе гледната точка и на Маурисио Вавилония, но Меме се възпротивяваше да му повярва, тъй като всъщност предполагаше, че е вдъхновена от монтьорска преценка. Тя мислеше тогава, че любовта по един начин разгромява любовта от друг начин, защото в естеството на мъжете е да намразят глада, щом са утолили апетита си. Пилар Тернера не само разсея грешката, но й предложи старото платнено легло, в което зачена Аркадио, дядото на Меме, и където зачена после Аурелиано-Хосе. Показа й освен това как да се предпазва от нежеланото зачеване посредством изпаряване на лапи от горчица и й даде предписания за отвари, които в случай на беда изхвърлят „даже угризения на съвестта“. Оная среща вдъхна у Меме същото храбро чувство, което изпита в подиробеда с напиването. Смъртта на Амаранта обаче я принуди да отложи решението. Докато траеха деветте нощи, тя не се отдели нито за миг от Маурисио Вавилония, който ходеше размесен с множеството, нахълтало в къщата. Дойдоха после продължителната жалейка и задължителното заключване и те се разделиха за някое време. Това бяха дни на такова вътрешно вълнение, че първия следобед, когато Меме успя да излезе, отиде право в дома на Пилар Тернера. Отдаде се на Маурисио Вавилония без свян, без дребнавости и с толкова непринудено призвание, с толкова мъдър усет, че някой по-мнителен мъж, отколкото нейния, би могъл да ги обърка с един пречистен опит. Любиха се по два пъти на седмица в продължение на три месеца, закриляни от невинното съзаклятничество на Аурелиано Втори, който вярваше беззлобно в оправданията на дъщерята, само и само да я вижда освободена от сковаността на майка й.
Вечерта, когато Фернанда ги изненада в киното, Аурелиано Втори се почувствува потиснат от тежестта на съвестта и посети Меме в спалнята, където я заключи Фернанда, повярвал, че тя ще излее пред него изповедите, които му дължеше. Но Меме отрече всичко. Беше тъй самоуверена, тъй вкопчена за своята самота, че на Аурелиано Втори му се видя, че вече не съществува никаква връзка между тях, и другарството, и заговорничеството не са нищо повече от самозалъгвания в миналото. Намисли да приказва с Маурисио Вавилония, смяташе, че тежката му дума на някогашен работодател ще го накара да се откаже от намеренията си, но Петра Котес го убеди, че онова са женски работи, тъй че остана да витае из облаци от нерешителност и едва крепен от надеждата, че заключването ще прекрати горестите на дъщерята.