Избрани творби, том I

— Никой да не се заблуждава — извика тя, за да я чуе Фернанда. — Амаранта Буендия си отива от този свят, както е дошла.

Вече не се вдигна. Облегната върху големи възглавници, сякаш наистина беше болна, сплете дългите си плитки и ги нави върху ушите, както й бе казала смъртта, че трябва да е в ковчега. После поиска от Урсула огледало и за пръв път в повече от четирийсет години видя своето опустошено от възрастта и мъченичеството лице и се изненада колко много прилича то на умствения образ, който имаше за себе си. Урсула разбра по мълчанието в спалнята, че е започнало да стъмва.

— Прости се с Фернанда — умоляваше я тя. — Една минута помирение означава повече, отколкото цял живот приятелство.

— Вече не си струва трудът — отвърна Амаранта.

Меме не можа да не мисли за нея, когато запалиха светлините над как да е направената сцена и започна втората част от програмата. Насред пиесата някой й предаде на ухото вестта и действието се прекъсна. Когато пристигна в къщи, Аурелиано Втори трябваше с блъскане да си отвори път между тълпата, за да види трупа на старицата-девица, грозна и с лош цвят, с черната превръзка на ръката и обвита в изящния покров. Беше изложен в салона до сандъка с пощата.

Урсула вече не стана след деветте нощи на Амаранта. Санта София де ла Пиедад се зае с нея. Носеше й в спалнята храна, вода от бикса59 да се мие и я държеше в течение на всичко, каквото ставаше из Макондо. Аурелиано Втори я посещаваше често и й носеше дрехи, а тя ги слагаше близо до леглото, заедно с най-необходимите неща за всекидневното живеене, тъй че за кратко време си бе построила един свят, който да стига с ръка. Успя да пробуди голяма обич у малката Амаранта-Урсула, която приличаше досущ на нея и която тя научи да чете. Нейната умствена яснота, сръчността й сама да се оправя караха другите да мислят, че е естествено надвита от тежестта на стоте години, но макар да беше очевидно, че е зле със зрението, никой не подозря, че е напълно сляпа. Тогава разполагаше с толкова време и с толкова вътрешна тишина, за да бди над живота в къщата, че първа си даде сметка за мълчаливата горест на Меме.