Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Кой, по дяволите, го беше поканил, почуди се Кор. Ривендж беше твърдо на страната на бившия крал, опасен шпионин в редиците им.
В библиотеката Ичан се обърна по средата на жеста си, размахал старовремско абаносово цигаре… и замръзна, когато видя кой е пристигнал.
Ривендж вдигна бастуна си вместо поздрав.
– Изненада – каза той и се насочи право към събралото се множество. – Не ме ли очаквахте? Та аз бях в списъка с поканените.
Троу понечи да пристъпи напред, но Кор го улови и го принуди да спре.
– Не. Може да не е сам.
В миг ръцете на войниците му изчезнаха под дрехите им. Също като неговите.
Ала братята така и не се появяваха.
Значи, това бе съобщение, помисли си Кор.
Ичан погледна към него, сякаш очакваше той да се оправи с натрапника, но когато никой от групичката бойци не помръдна, аристократът се прокашля и се приближи към Ривендж.
– Нека поговорим – каза той. – Насаме.
Ривендж се усмихна, сякаш вече беше впил зъби в гърлото на този идиот.
– Не, не насаме. Не и за това.
– Не си добре дошъл тук.
– Искаш да се опиташ да ме изхвърлиш ли? – Ривендж се изстъпи. – Защо не пробваш и да видим какво ще стане? Или пък накарай някой от тези главорези да го направи вместо теб.
Ичан отвори уста като риба, цялата му самонадеяност се изпари.
– Така си и мислех.
Ривендж бръкна под палтото си и Ичан изписка уплашено; аристократите в стаята се щураха като добитък, който чака да бъде заколен.
Кор отново погледна през рамото си. Вратата беше отворена – прислугата вероятно беше прекалено объркана, за да я затвори… или пък се беше изпарила.
Ривендж нарочно я беше оставил да зее широко. Отсега планираше слизането си от сцената.
– Нося ви поздрави от Рот, син на Рот – заяви той, все така ухилен самодоволно. – Както и документ, който би искал да сподели с всички вас.
Той извади един картонен цилиндър изпод мишницата си и когато свали капачето му, аристократите ахнаха… сякаш очакваха нещо да избухне.
И нищо чудно вътре наистина да се криеше своеобразна бомба.
Ривендж разви един свитък, от който висяха червени и черни ленти, но вместо да го прочете, го подаде на Ичан.
– Мисля, че тази чест се полага на теб.
– Какво е… – Думите заглъхнаха върху устните на аристократа, когато очите му се плъзнаха по листа пред него. След един миг извика: – Тим. Тим!
– Да, вярвам, ще откриеш, че е напълно изряден и законен. Рот не е обвързан с нея. Разведоха се преди около три седмици… и макар да не съм адвокат, съм доста сигурен, че не можеш да обосновеш един вот на недоверие с несъществуващ проблем.
Високият слаб адвокат се приближи, препъвайки се, и се наведе над документа, сякаш отблизо по-добре щеше да разбере онова, което бе написано там.
Изражението, появило се върху лицето му, беше целият превод, от който мнозинството се нуждаеше – неверие отстъпи място на ужас, сякаш пред него действително беше избухнала бомба.
– Това е фалшификат! – заяви Ичан.
– Има всички необходими свидетели и аз съм един от тях. А може би искаш Рот и Братството да дойдат и лично да потвърдят валидността му? Не? О, и не се тревожи. Не очакваме какъвто и да било отговор от ваша страна. Такъв няма.
– Да си тръгваме – прошепна Кор.
Ако беше на мястото на Рот, следващият му ход щеше да бъде да нападне къщата… а вътре нямаше достатъчно прикритие, ужасното изкуство и големите отворени пространства не предлагаха никаква защита.
Докато гласовете на аристократите се смесваха и усилваха, Кор и войниците се дематериализираха на поляната отпред. Приготвяйки се за битка, те извадиха пистолетите си.
Само че отвън нямаше никого.
Никакви братя. Никакво нападение… Нищо.
Тишината беше оглушителна.
55
Като всички големи смени в живота, слънцето и луната не обръщаха никакво внимание на драмите, които се разиграваха на земята, разписанието им – напълно незасегнато от променящите се съдби там долу.
Беше доста след полунощ, когато Рот се събуди до своята шелан в брачното им легло, обвил ръка около кръста ѝ и взел едната ѝ гърда в шепата си. За миг се зачуди дали всичко това наистина се беше случило – периодът ѝ на нужда, онази гадост от страна на Съвета, техният отговор.
Може би всичко бе просто един кошмар.
Сгуши се по-близо до Бет, като внимаваше да държи възбудата си настрана. От сега нататък щеше да остави неговата лийлан да започва всеки сексуален контакт, поне докато не разберяха дали е бременна. А ако беше… е, не беше сигурен какво щеше да прави тогава…