Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Тромп-ла-Мор много подозираше Фил-дьо-Соа, че играе двойна игра, тоест че е в съвета на големите крадци и същевременно е един от хората, поддържани от полицията, и му приписваше арестуването си през 1819 година в дома Воке. (Виж романа „Дядо Горио“) Селерие, когото трябва да наричаме Фил-дьо-Соа (както и Данпон ще назоваваме Ла Пурай), чието изгнание бе на път да се анулира, се бе намесил в големи кражби, но без да пролее нито капка кръв, така че щяха да го върнат поне за още двадесет години в каторгата. Другият каторжник, на име Ригансон, образуваше с любовницата си, наричана Ла Биф, едно от най-страшните семейства сред големите крадци. Ригансон, който бе в „особени“ отношения с полицията от най-ранна възраст, имаше прякор Льо Бифон. Льо Бифон бе мъжкарят на Ла Биф, защото за големите крадци няма нищо свято. Тия диваци не зачитат нито закони, ни религия, нищо, дори и природата, над чиито свети норми те, както видяхме, издевателствуват.
Тук е необходимо да направим едно отклонение, защото излизането на Жак Колен на двора, така добре подготвената от Биби-Люпен и от следователя негова поява сред враговете му, интересните сцени, които би трябвало да последват — всичко би било недопустимо и неразбираемо, ако не се дадат някои обяснения за света на крадците и каторжниците, за законите и нравите му и най-вече за езика му, чиято страшна поетичност е наложителна в тази част на повествованието ни. И така, най-напред две думи за езика на измамниците на карти, мошениците, крадците и убийците, наречен арго, употребяван в последно време в литературата с такъв успех, че не една дума от този странен речник се е появила по розовите устни на младите жени, прозвучала е под позлатените ламперии, забавлявала е принцовете, мнозина от които са успели да се признаят за хързулнати! Може би много хора ще се учудят, но няма по-силен и по-образен от езика на този подземен свят, който, откакто съществуват империи с големи столични градове, се създава по мазетата, из вертепите, в третото подземие на обществото, което взема от драматичното изкуство живи и поразяващи изрази. Светът не е ли театър? Третото подземие е последният етаж под Операта, където са машините, механиците, рампата, привиденията и сините дяволи, изригвани от ада.
Всяка дума в този език е груб, находчив или страшен образ. Панталонът не е точно панталон; да не го обясняваме. На арго не се казва спя, а къртя. Забележете с каква сила изразява този глагол особения сън на преследваното, уморено и недоверчиво животно, наречено „крадец“, което, щом се намери на сигурно място, ляга и потъва в бездната на дълбок, необходим сън под закрилата на мощните крила на вечно бдящото над него Подозрение. Страшен сън, като на диво животно, което спи, но ушите му бдят с удвоено внимание!
В този език всичко звучи свирепо. Началните или крайни срички, а и целите думи звучат остро и правят странно впечатление. Жената е „женска“! А каква поетичност! Сламката е „пух“! Думата „полунощ“ се предава с перифразата дръпна дванадесетият час! Не ви ли побиват тръпки от нея? Почиствам коптора значи „обирам една стая“. Какво представлява думата „лягам си“ в сравнение със „сменям си кожата“. Каква жива образност! Набивам значи „ям“; как се храни преследваният?
Впрочем аргото се развива! То следва цивилизацията, върви по петите й, обогатява се с нови изрази при всяко ново изобретение. Картофите, открити и въведени от Луи XVI и Пармантие, бяха веднага приветствувани с израза свински портокали. Измислят банкнотите и каторгата ги назовава гарати по името на Гарат, касиера, който ги е подписал. Банкнотата от хиляда франка има едно име, от петстотин — друго. Очаквайте някое странно име и за банкнотите от по сто и двеста франка. През 1790 година Гийотен изнамира в интерес на човечеството машината, която разрешава всички проблеми, свързани с мъките при смъртното наказание. Каторжниците — бивши и настоящи — веднага се запознават с това изобретение, бележещо монархичните предели на стария режим и границите на нова правда, и начаса му дават името обител „Утеши се, щеш не щеш“! Те разглеждат ъгъла, образуван от стоманения нож, й за да изобразят действието му, намират думата кръцна! А като си помислим, че каторгата се нарича ливада! Хората, занимаващи се с езикознание, наистина трябва да се възхитят от създадените страшни слова, както би казал Шарл Нодие.