Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Разказа ли им вече какво знаеш за Бранд?
— Не. Само им съобщих за Кейн и поръчах утре вечер всички да се съберат в Амбър. Тогава ще повдигна и въпроса за Бранд. Имам една идея, която искам да изпробвам.
— Посредством Фигурите ли се свърза с всички?
— Да.
— Мислех да те питам нещо в тази връзка. На онази сянка Земята, където ходихме да вземем оръжията, има телефони…
— Да?
— Докато бяхме там, научих, че имало начини да се подслушват. Допускаш ли, че същото нещо е възможно и с Фигурите?
Избухнах в смях, после смисълът на казаното проникна по-дълбоко и отново станах сериозен.
— Всъщност, не знам — признах накрая. — Много от функциите на дуоркиновите творения продължават да са загадка за нас. Просто това никога не ми е хрумвало. Аз самият не съм се опитвал. Кой знае, все пак…
— Известно ли ти е колко са комплектите?
— Ами, всеки от семейството разполага с една, две колоди, а в библиотеката се намират десетина резервни. На практика не знам дали няма и други.
— Струва ми се, че много неща могат да се научат, само с подслушване.
— Прав си. Колодата на татко, на Бранд, моята първа колода, онази, която Рандъм е загубил… Дявол да го вземе! Май се събраха доста в пълна неизвестност. Изглежда трябва да предприема нещо. Да започна разследване или да направя някои опити, предполагам. Благодаря ти, че ми обърна внимание.
Ганелон кимна и известно време двамата отпивахме от чашите в мълчание. После той попита:
— Какво смяташ да правиш, Коруин?
— С кое?
— С всичко. Кого ще нападнем сега и в какъв ред?
— Първоначалните ми намерения бяха веднага щом обстановката тук, в Амбър се успокои, да проследя черния път до самия му край. Ала сега други неща ще получат предимство. Искам да върнем Бранд колкото е възможно по-скоро, в случай, че още е жив. Ако не, трябва да разберем какво е станало с него.
— Но дали врагът ще ти даде време да си поемеш въздух? Може точно в този миг вече да се подготвя нова офанзива.
— Да, разбира се. Взел съм предвид и това. Все пак имам чувството, че разполагаме с известно време, след като толкова скоро сме ги надвили. Те ще трябва отново да стъпят на крака, да съберат нова армия, да преразгледат положението в светлината на новите ни оръжия. Мисля, че за момента ще е достатъчно да поставим няколко наблюдателни поста покрай пътя, които да ни предупреждават предварително за всякакви нови придвижвания от тяхна страна. Бенедикт вече се съгласи да поеме под свое ръководство операцията.
— Чудя се с колко ли време разполагаме? — Напълних му отново чашата, сякаш това беше единственият отговор, който можех да измисля в момента. — Обстановката никога не е била чак толкова сложна в Авалон… имам предвид нашия Авалон.
— Така е — съгласих се аз. — Ти не си единственият, който си спомня с носталгия за онези времена. Най-малкото, всичко изглеждаше много по-просто.
Той кимна. Предложих му цигара, но ми отказа в полза на лулата си. В светлината на нейното огънче, Ганелон се зае да изучава Рубина на справедливостта, който продължаваше да виси на врата ми.
— И викаш, че наистина можеш да управляваш времето с помощта на това чудо? — попита той.
— Да — потвърдих аз.
— Откъде знаеш?
— Проверих. Действа.
— Какво направи?
— Онази буря днес следобед. Аз я предизвиках.
— Питам се…
— Какво?
— Питам се, какво бих направил аз с подобна сила. За какво бих я използвал.
— Първото, което ми мина през ума — обадих се аз, като потупах стената на моята гробница — беше да унищожа това тук с гръмотевици. Да го удрям, докато стане на малки парченца. Така че никой да не изпитва съмнения по отношение на чувствата ми и на силата, която притежавам.