Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Какво има? — попитах.
Той се обърна и ме изгледа с присвити очи и стиснати зъби. Разкопча плаща си, сгъна го и го остави на земята. Свали и портупея си и го пусна върху плаща.
— Махни си и ти плаща и портупея — рече той. — Само ще ни се пречкат.
Започвах да се досещам какво следва и реших, че е по-добре не се дърпам. Сгънах си плаща, сложих отгоре Рубина на справедливостта и Грейсуондир и се обърнах отново към него. Произнесох само една дума:
— Защо?
— Много време мина и може да си забравил.
Жерар бавно се приближи към мен, а аз вдигнах ръце пред себе си и отстъпих. Той не направи опит да ме удари: обикновено бях по-бърз от него. И двамата се бяхме привели, Жерар замахваше пробно с лявата си ръка, притиснал дясната към тялото си.
Ако трябваше да избирам къде да се бия с Жерар, нямаше да се спра на това място. Той, разбира се, много добре го знаеше. В случай, че изобщо се налагаше да се бия с Жерар, нямаше да избера и ръкопашния бой. Аз съм по-добър от него в бой с мечове или тояги. Всичко, което изискваше бързина и предвидливост, щеше да ми даде възможност да го удрям от време на време, като го държа на разстояние, докато го изтощя и си осигуря пролуки в защитата му за все по-успешни пробиви. Естествено, и той съзнаваше тези неща. Точно затова ме бе набутал сега в капан. Аз го разбирах, обаче, и знаех, че трябва да играя по неговите правила.
Отблъснах на няколко пъти ръката му, когато замахваше по-отблизо към мен. Той ме притискаше с всяка нова крачка. Накрая рискувах, хвърлих се напред и го ударих. Бързо и силно забих левия си юмрук малко над кръста му. Удар, способен да счупи дебела дъска или да разкъса вътрешностите на някой нормален смъртен. За съжаление, годините не бяха отнели от силите на Жерар. Той изпъшка, но блокира дясната ми ръка, пъхна своята под лявата ми мишница и сграбчи рамото ми откъм гърба.
Веднага се вкопчих в него и успях да предотвратя раменния ключ, от който нямаше измъкване. После се извъртях и пак се хвърлих напред, добрах се до неговото ляво рамо по подобен начин, мушнах десния си крак зад коляното му и успях да го хвърля по гръб на земята.
Той също не ме пусна, обаче, и аз се озовах върху него. Освободих ръката си и падайки, забих десния си лакът в лявата страна на корема му. Ъгълът не беше особено подходящ и лявата му ръка се стрелна зад главата ми, където се срещна с дясната. Отново успях да се измъкна от хватката му, но той продължаваше да държи ръката ми. За миг ми се откри възможност безпрепятствено да го ударя в чатала, но се въздържах. И то не защото имах някакви скрупули по отношение на ударите под пояса. Просто знаех, че ако го направя, вероятно Жерар по рефлекс щеше да ми счупи рамото. Затова, като си издрах лявата ръка в чакъла, се изхитрих да я подпъхна под главата му, а в същото време мушнах дясната между краката му и го сграбчих за лявото бедро. Преобърнах се назад, докато правех това, опитвайки се да стъпя на крака, веднага щом намерех опора. Исках да го вдигна от земята и веднага да го тръшна отново долу, като за по-сигурно си забия рамото в стомаха му.
Но Жерар размаха крака и се обърна наляво, като ме принуди да се прехвърля над тялото му. Пуснах главата му и освободих лявата си ръка, докато се премятах. Мигновено се извъртях и потърсих стъпалото му, за да го извия.
Ала на Жерар тези номера не му минаваха. Той вече се бе подпрял на една ръка. Със силно изтласкване се освободи от мен и стъпи на крака. Аз също се изправих и отскочих назад. Жерар веднага започна да настъпва и ми стана ясно, че ако продължавам да влизам в клинч, той направо ще гледа да ме размаже. Налагаше се да поема риска.
Взех да следя краката му и когато реших, че моментът е най-подходящ, шмугнах се под протегнатите му ръце точно в мига, в който прехвърляше тежестта си от десния крак на левия. Успях да сграбча десния му глезен и да го извия назад на около метър от земята. Жерар залитна и падна напред, върху лявата си страна.
Надигна се с усилие, но аз го улучих в челюстта с едни ляв, който го накара отново да се просне. Той разтръска глава и, като се бранеше с ръце, пак се изправи. Опитах да го ритна в стомаха, ала тялото му се извъртя и не улучих. Жерар възстанови равновесието си и отново тръгна към мен.