Крахът на титаните [bg]

Когато Мод се присъедини към тази група, Етел говореше на един младеж с бележник.

— Помощта за разделени от съпрузите си жени не е подаяние — казваше тя. — Тези пари се полагат на войнишките съпруги по право. Трябва ли да преминете изпит за добро поведение преди да си получите репортерската заплата? А господин Аскуит трябва ли да дава отчет колко мадейра пие, преди да получи заплата като депутат в парламента? Войнишките съпруги имат право на тези пари, така, както всички останали имат право на надница.

„Етел е открила гласа си“, прецени Мод. „Изразява се просто и живо.“

Репортерът я гледаше възхитено. Явно почти беше влюбен в нея. С доста извинителен тон той каза:

— Противниците ви твърдят, че една жена не заслужава тази издръжка, ако изневерява на съпруга си.

— А проверявате ли съпрузите? — възмути се Етел. — Знам, че има домове с лоша слава из Франция и Месопотамия и другаде, където служат нашите войници. Дали армията записва имената на женените мъже, които влизат в подобни домове, и им спира заплатата? Прелюбодеянието е грях, но не е основание да се лиши прелюбодейката от средства и да се оставят децата й да гладуват.

Етел носеше на хълбок малчугана си, Лойд. Той беше вече на шестнадесет месеца и можеше да ходи или поне да залита. Имаше тъмна косица и зелени очи — хубав като майка си. Мод протегна ръце да го вземе и той с готовност отиде при нея. Прониза я копнеж — направо й се искаше да беше забременяла след единствената си нощ с Валтер, въпреки всички трудности които това би донесло.

Нямаше никакви вести от Валтер от по-миналата Коледа насам. Не знаеше жив ли е, или е загинал. Може би вече беше вдовица. Опита да не изпада в мрачно настроение, но неусетно я полазиха страшни мисли и трябваше да се мъчи да не заплаче.

Етел приключи с омайването на репортера и представи Мод на млада жена с две деца, стиснали полите й.

— Това е Джейн МакКъли, за която ти говорих. — Джейн имаше хубаво лице и решителен поглед.

Мод подаде ръка с думите:

— Надявам се днес да постигнем справедливост за Вас, госпожо МакКъли.

— Убедена съм, мадам. Много мило от Ваша страна. — Привичните почтителни маниери отмираха трудно дори и в егалитарните политически движения.

— Готови ли сме всички? — попита Етел.

Мод й подаде Лойд и групичката прекоси улицата. Влязоха през главния вход на благотворителната асоциация. Имаше приемна, където зад едно писалище седеше жена на средна възраст. Тя изглеждаше уплашена от тълпата. Мод я успокои:

— Няма от какво да се боите. Госпожа Уилямс и аз сме тук да видим госпожа Харгрийвс, вашата управителка.