Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще продължи, докато някой победи, тъй мисля.
— Според мен се боиш хората да не решат, че те е страх — каза мама.
— Не — отговори Били, но мама беше права.
Имаше и друго, освен разумните му доводи за постъпването в армията. Както обикновено, мама четеше сърцето му. Вече близо две години Били слушаше и четеше, че здравите младежи като него са страхливци, ако не воюват. Така пишеха вестниците; така се говореше из магазините и кръчмите; в центъра на Кардиф хубави момичета раздаваха бели пера на всяко момче без униформа, а сержантите от наборните комисии подиграваха цивилните младежи по улиците. Били знаеше, че това е пропаганда, ала все пак се влияеше. Установи, че трудно понася мисълта хората да го вземат за страхливец.
Били си представяше как обяснява на момичетата с белите пера, че работата във въгледобивната мина е по-опасна от това да си войник. За повечето войници, с изключение на онези на фронтовата линия, вероятността да бъдат ранени или убити беше далеч по-малка, отколкото за миньорите. А и Великобритания се нуждаеше от въглища. С тях плаваха половината кораби от военноморския флот. Всъщност, правителството заяви, че не желае миньорите да влизат в армията. Ала нито един от тези аргументи нямаше значение. Щом облече коравите куртка и панталони, обу новите ботуши и наложи островърхото кепе, Били се почувства по-добре.
Тате каза:
— Хората мислят, че в края на месеца ще има голяма офанзива.
— Да. Офицерите не проронват и думичка, но всички останали приказват за това. Предполагам, това е причината изведнъж да се засилят да пращат толкова хора на фронта.
— Вестниците казват, че това може да е битката, която ще обърне хода на войната — началото на края.
— Е, да се надяваме.
— Би трябвало сега да разполагате с достатъчно боеприпаси благодарение на Лойд Джордж.
— Аха.
Предходната година имаше недостиг на снаряди. Вестникарските писания за „Скандала със снарядите“ едва не свалиха премиера Аскуит. Той състави коалиционно правителство, създаде нов пост — министър на боеприпасите — и го повери на най-популярния член на кабинета, Дейвид Лойд Джордж. Оттогава производството на муниции се увеличи.
— Гледай да се пазиш — рече тате.
Мама добави:
— Не бъди герой. Остави това на онези, които почнаха войната — висшата класа, консерваторите, офицерите. Прави каквото ти се каже, нищо повече.
Дядо се обади:
— Войната е война. Няма безопасен начин да я водиш.
Така те се сбогуваха с него. Били искаше да се разплаче, но сурово потисна желанието.
— Е, да тръгвам тогава — каза той и стана.
Дядо му стисна ръката. Мама го целуна. Тате също се ръкува с него, но се поддаде на порива си и го прегърна. Били не помнеше кога за последно баща му го е прегръщал.
— Бог да те благослови и да те пази, Били — каза тате просълзен.
Били почти загуби самообладание.
— Довиждане значи — отговори той. Взе си мешката. Чу мама да хлипа. Без да погледне назад, излезе и затвори вратата.
Пое дълбоко дъх и се успокои. После тръгна надолу по стръмната улица към гарата.
II
Реката Сома се виеше от изток на запад през Франция по своя път към морето. Фронтовата линия вървеше от север на юг и пресичаше реката недалеч от Амиен. На юг линията на Съюзниците се държеше от френските войски чак до Швейцария. На север по-голямата част от войските бяха на Великобритания и на страните от Британската общност.
Оттук на северозапад имаше почти двадесет мили хълмове. Немските окопи в този сектор бяха изкопани в склоновете им. А от един такъв окоп Валтер фон Улрих наблюдаваше британските позиции през своя мощен бинокъл Допелфернрор, произведен от фирмата Цайс.
Денят беше слънчев в началото на лятото и Валтер чуваше птичи песни. Ябълковите дървета храбро цъфтяха в една избегнала засега артилерийския обстрел овощна градина недалеч от него. „Хората са единствените животни, които изтребват събратята си с милиони и превръщат пейзажа в осеяна с кратери и опасана с бодлива тел пустиня. Може би човешката раса съвсем ще се самоунищожи и ще остави света за птиците и дърветата“, мислеше апокалиптично Валтер. „И може би така ще е по-добре.“
Като се върна към по-практичните неща, той отсъди, че високата позиция има множество преимущества. На британците щеше им се наложи да атакуват нагоре. А още по-полезна беше възможността германците да виждат всичко, което британците правят. И Валтер беше сигурен, че тъкмо сега те се готвят за мощен удар.