Крахът на титаните [bg]

Мнозина от тези наперени бизнесмени бяха станали офицери в армията. Типично беше за тях да говорят на Фиц като на равен, сякаш просто работят в различни сфери. Ала Фиц знаеше, че организационните умения на търговците се ценят в армията. Определяйки се като магазинер, капитанът всъщност си доставяше удоволствието да прояви малко фалшива скромност. Гуин Евънс беше име, което се четеше над универсалните магазини в по-големите градове в Южен Уелс. За него работеха много повече хора, отколкото той щеше да командва в рота А. Самият Фиц никога не беше организирал нещо по-сложно от отбор по крикет и страховитата сложност на военната машина ясно му напомняше колко е неопитен.

— Това е атаката, договорена в Шантийи, предполагам — рече Евънс.

Фиц знаеше какво има предвид капитанът. През декември сър Джон Френч най-сетне бе уволнен и сър Дъглас Хейг зае мястото му на главнокомандващ британската армия във Франция. Няколко дни след това Фиц — все още офицер за свръзка — присъства на конференцията на Съюзниците в Шантийи. Французите предложиха масирана офанзива на Западния фронт през шестнадесета година, а русите се съгласиха да сторят същото на изток.

Евънс продължи:

— Тогава чух, че французите ще нападнат с четиридесет дивизии, а ние с двадесет и пет. Сега това няма как да стане.

Фиц не одобряваше подобни негативни приказки — и без това се тревожеше достатъчно — ала за нещастие Еванс имаше право.

— Заради Вердюн е — каза Фиц.

След декемврийското споразумение французите загубиха четвърт милион човека в отбраната на укрепения град Вердюн и можеха да отделят малко войски за Сома.

— Каквато и да е причината, ние практически сме сами — отвърна Евънс.

— Не вярвам това да има някакво значение — каза Фиц с тон на престорена незаинтересованост. — Ще нападнем по нашия участък от фронта, каквото и да правят те.

— Не съм съгласен — отговори Евънс. Увереността му не беше напълно непочтителна. — Оттеглянето на французите освобождава много от немските резерви. Всички те могат да дойдат като подкрепления на нашия участък.

Според мен ние ще действаме твърде бързо за това прехвърляне.

— Нима, сър? — хладно попита Евънс, като отново успя да не прояви неуважение. — Ако минем през първата линия на немската бодлива тел все пак ще ни остане да си пробиваме път и през втората и през третата.

Евънс почваше да дразни Фиц. Такива приказки се отразяваха зле на бойния дух. Той каза:

— Бодливата тел ще бъде унищожена от нашата артилерия.

— От опит знам, че артилерията не е твърде ефикасна срещу бодливата тел. Шрапнелният снаряд разпръсва стоманени осколки надолу и напред…

— Знам какво е шрапнел, благодаря.