Крахът на титаните [bg]

Седяха около квадратната маса в кухнята на Етел — Били, Томи, Етел и Милдред. Беше топла вечер и вратата към задния двор беше отворена. Двете момиченца на Милдред играеха с Лойд на настлания с плочи под на кухнята. Инид и Лилиан бяха на по три и четири, но Били още не ги различаваше. Заради децата двете жени не искаха да излизат, затова Били и Томи взеха няколко бири от кръчмата.

— Ще се справиш — каза Милдред. — Обучен си.

— Аха.

Обучението не помогна много за увереността на Били. Имаше много маршировка, козируване и учения с щик. Били нямаше усещането, че са го научили да оцелява.

— Ако всички германци се окажат просто чучела на прътове, ще знаем как да ги бодем с щиковете — обади се Томи.

— Е, можете и да стреляте, нали? — попита Милдред.

Известно време се бяха обучавали с ръждиви и счупени пушки с печат „Тр“, тоест тренировъчни. Това значеше, че не бива да се стреля с тях в никакъв случай. Но най-накрая получиха и по една пушка Лий-Енфийлд, с подвижен пълнител с десет патрона калибър 303. Оказа се, че Били стреля добре — можеше да изпразни пълнителя за по-малко от минута и пак да уцели мишена с човешки размери от триста ярда. Лий-Енфийлд бяха прочути със своята скорострелност и държаха световния рекорд: тридесет и осем изстрела в минута.

— Екипировката е наред — отговори Били на Милдред. — Офицерите ме тревожат. Досега не съм срещал и един, на когото бих се доверил при авария в мината.

— Всички добри са във Франция, предполагам — оптимистично рече Милдред. — Оставят кучите синове у дома да обучават новобранците.

Били се засмя на избора на думи. Тя нямаше задръжки.

— Дано си права.

Той се страхуваше истински от това, че може да се обърне и да избяга, когато германците започнат да стрелят по него. Това най-много го плашеше. Унижението ще е по-лошо от рана, мислеше той. Понякога това толкова го напрягаше, че се молеше ужасният миг да дойде по-бързо — тогава вече щеше да знае какъв е.

— Е, радвам се, че ще изпозастреляте злите немци — каза Милдред. — Всичките са насилници.

Томи каза:

— На твое място не бих вярвал на всичко прочетено в Дейли мейл. Ще те накарат да смяташ всички профсъюзни членове за предатели. Знам, че лъжат. Повечето членове на нашенския клон на профсъюза се записаха доброволци. Така че немците може да не са толкова лоши, колкото Мейл ги изкарва.

— Да, сигурно си прав. — Милдред се обърна пак към Били — Гледал ли си Скитникът?

— Да, обичам Чарли Чаплин.

Етел вдигна сина си.

— Кажи лека нощ на вуйчо Били. — Мъникът зашава в ръцете й, не искаше още да си ляга.