Крахът на титаните [bg]

Жените се разкискаха при споменаването на носа, а госпожа Харгрийвс се изчерви.

— Само че не може да отхвърлите кандидатура за помощ с основанието, че кандидатката не се е държала учтиво с Вас. — Мод сдържаше гнева си и се стараеше да говори с ледено неодобрение. — Вие със сигурност сте наясно с това.

Госпожа Харгрийвс отбранително вирна брадичка.

— Госпожа МакКъли е била видяна в питейното заведение Кучето и патицата и в мюзикхола Степни, и в двата случая с млад мъж. Правителството не иска да финансира непристойното поведение.

На Мод й се прииска да я удуши.

— Вие като че ли не разбирате каква е Вашата роля. Не Ви се полага да отказвате плащане на основата на подозрения.

Госпожа Харгрийвс позагуби самоувереността си. Етел подхвърли:

— Предполагам, че господин Харгрийвс е в безопасност у дома, Нали?

— Не, не е — бързичко отвърна жената. — Той е с армията в Египет.

— О! Значи и Вие получавате издръжка.

— Това какво общо има?

— Някой идва ли у дома Ви, госпожо Харгрийвс, за да проверява как се държите? Проверява ли се нивото на шерито в декантера в бюфета? Разпитва ли Ви някой за приятелството Ви с доставчика от бакалията?

— Как смеете!

Мод каза:

— Възмущението Ви е разбираемо. А сега може би ще прецените защо госпожа МакКъли е реагирала така на Вашите разпити.

Госпожа Харгрийвс извиси глас.

— Това е нелепо. Няма място за сравнение!

— Няма място за сравнение ли? — гневно отвърна Мод — Съпругът на госпожа МакКъли, също като Вашия, рискува живота си за своята страна. И двете имате право на помощта за разделените от войната семейства. Обаче Вие имате правото да съдите нейното поведение и да й откажете парите, докато Вас никой не съди. Защо не? Офицерските съпруги понякога пият твърде много.

— И прелюбодействат — включи се Етел.

— Достатъчно! — викна госпожа Харгрийвс. — Отказвам да ме обиждат повече.

— Джейн МакКъли — също — каза Етел.

Мод обясни:

— Мъжът, когото сте видели с госпожа МакКъли, е бил нейният брат. Върнал се е у дома от Франция в отпуск. Разполагал е само с два дни и тя е имала желанието той да се позабавлява, преди да се върне в окопите. Затова го е завела в кръчмата и в мюзикхола.

Госпожа Харгрийвс се сконфузи, обаче отвърна предизвикателно:

— Да ми го беше казала, когато я попитах. Сега трябва да помоля да напуснете сградата.

— Сега, когато знаете истината, вярвам, че ще одобрите молбата на госпожа МакКъли.

— Ще видим.

— Настоявам да го сторите тук и сега.

— Невъзможно.

— Няма да си тръгнем, докато не го направите.

— Тогава ще повикам полицията.

— Добре.

Госпожа Харгрийвс се оттегли.