Крахът на титаните [bg]

Когато спряха, за да си поемат дъх, тя го погали по лицето и каза:

— Бързо се учиш.

— Прекрасна си — отговори Били.

Пак я целуна и притисна гърдите й. Тя го остави така за малко, обаче щом Били задиша тежко, отблъсна ръката му.

— Не се въодушевявай много. Ще се върнат всеки момент.

След миг Били чу входната врата да се отваря.

— Ох, дявол да го вземе.

— Търпение — прошепна Милдред.

— Търпение? Утре заминавам за Франция.

— Е, още не е утре, нали тъй?

Били още се чудеше какво иска да каже тя, когато Етел и Томи влязоха.

Четиримата вечеряха и допиха бирата. Етел разказа историята на Джейн МакКъли и как полицаят изнесе лейди Мод от сградата на Асоциацията. Постара се всичко да прозвучи комично. Били обаче се пръскаше от гордост заради сестра си, която така защитаваше правата на бедните жени. На това отгоре тя беше и управител на вестник, и приятелка на лейди Мод! Били беше решен един ден също да стане защитник на обикновените хора. Ето на това се възхищаваше у баща си. Тате беше тесногръд и инатлив но цял живот се бореше за работника.

Падна мрак и Етел обяви, че е време за лягане. Стъкми от възглавници две легла на кухненския под за Били и Томи. Всички се оттеглиха.

Били лежеше буден и се питаше какво иска да каже Милдред с последните си думи. Може би просто обещаваше да го целуне още веднъж на сутринта, преди той да вземе влака за Саутхамптън. Ала тя като че ли загатваше нещо повече. Нима наистина искаше да го види отново тази нощ?

Мисълта да иде в стаята й така го развълнува, че той не можа да заспи. „Милдред е с нощница, а под завивките тялото й е топло“, представяше си Били. Представяше си и лицето й върху възглавницата и завиждаше на калъфката, задето се докосва до страната й.

Когато Томи задиша равномерно, Били се измъкна от завивките.

— Къде отиваш? — попита Томи, явно не съвсем заспал.

— Тоалетна — прошепна Били. — Всичката тази бира.

Томи изсумтя и се обърна на другата страна.

Били, само по бельо, се прокрадна по стълбите. На площадката имаше три врати. Били се поколеба. Ами ако не беше разбрал Милдред правилно? Тя можеше да извика при вида му. Колко смущаващо.

„Не“, рече си Били; „тя не е от жените, които викат.“

Отвори първата врата. Откъм улицата проникваше слаба светлина и той различи тясно легло, а на възглавницата — русите главици на двете момиченца. Тихо затвори. Почувства се като крадец.

Опита следващата врата. В стаята гореше свещ и на Били му трябваше малко време да се нагоди към трепкащата светлина. Видя по-голямо легло и една глава на възглавницата. Лицето на Милдред беше обърнато към него, но той не виждаше дали спи. Изчака я да възнегодува, обаче тя не каза нищо.