История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Междувременно обединеният флот под командването на адмирал Ямамото настъпва с 2 тежки самолетоносача, 2 леки самолетоносача, 4 линейни кораба, 14 крайцера и 44 разрушителя. Тази армада чака на североизток от Соломоновите острови новината за превземането на Хендерсън Фийлд от сухопътните части. Американската страна разполага едва с половината от тези сили въпреки пристигането на новия линеен кораб „Южна Дакота“ и няколко крайцера. По брой на линейните кораби съотношението е 4 : 1 в полза на японците. Но на помощ на самолетоносача „Хорнет“ пристига ремон-тираният „Ентърпрайз“, а това е по-важно при условията, в които се води битката в морето. Окуражаващ момент е и назначаването на адмирал Хелси на мястото на преуморения Гормли. Двата флота се сблъскват на 26 октомври в т.нар. битка за островите Санта Крус, в която авиацията отново играе първостепенна роля. „Хорнет“ е потопен, а „Ентърпрайз“ е повреден, докато от другата страна сериозно повредени са тежкият самолетоносач „Шокаку“ и лекият самолетоносач „Дзуйхо“. Двата флота се оттеглят от полесражението на 27 октомври. По брой на свалените самолети загубите на японците са много по-тежки: 70 техни самолета не се завръщат, а през десетте дни, през които се води битката, те губят общо над 200 самолета плюс други 300, загубени от последната седмица на август. Освен това американците скоро получават подкрепление от над 200 самолета, както и останалата част от 2-ра дивизия на морската пехота и част от Американската дивизия.
Въпреки това японците също получават подкрепления, с които да продължат борбата, подтиквани от гордостта си и заблудени от абсурдно оптимистичните доклади за загубите, които са нанесли на противника. Това продължение води до две схватки, известни като Морската битка за Гуадалканал. Първата се разразява в ранните часове на 13 ноември, петък, и макар да продължава само половин час, са потопени 2 американски крайцера, а японският линеен кораб „Хией“ е така тежко повреден, че на следващия ден е потопен от собствения му екипаж. Това е първият загубен във войната японски линеен кораб.
Втората част на тази морска битка е в нощта на 14 срещу 15 ноември. Тя се води с променлив успех. Японците се опитват да докарат подкрепление от 11 000 души с един конвой, ескортиран от голям брой разрушители под ко-мандването на неуморния контраадмирал Танака. Охраняват ги по-тежките кораби на адмирал Кондо. 7 от транспортните кораби са потопени и макар останалите 4 да стигат до Гуадалканал, те са разрушени от една въздушна бомбардировка на следващата сутрин, така че на брега дебаркират само 400 души с много малко от така нужните запаси.
Във водената през това време морска битка американските разрушители търпят тежки загуби. След това обаче другият линеен кораб на адмирал Кондо — „Киришима“, е сериозно повреден. В полунощ насочваните с радар оръдия на американския линеен кораб „Уошингтон“ откриват огън от около 4 км и му нанасят такива големи повреди, че след няколко минути той излиза от строя, а скоро след това е потопен от екипажа.
Междувременно на сушата морските пехотинци и другите американски части, които вече имат повече запаси от муниции, предприемат контраатака и разширяват периметъра на заеманите от тях позиции. До края на месеца аме-риканската авиация на острова разполага със 188 самолета и японците вечене се осмеляват да докарват с кораби подкрепления от войници и муниции, През декември те вършат това само с подводници, и то на малки партиди. Японският флот търпи такива големи загуби, че ръководителите му настояват Гуадалканал да бъде изоставен, обаче военачалниците, които са струпали в Рабаул 50 000 войници, все още се надяват да могат да ги изпратят на помощ на намиращите се на острова 25 000 души. Междувременно до 7 януари 1943 г. американците успяват да увеличат числеността на силите си в Гуадалканал на 50 000 души, които нямат проблеми със снабдяването, докато японците, които получават едва една трета от нормалните си дажби, са така изтощени от глада и маларията, че нямат сили да поемат инициативата, въпреки че продължават упорито да се отбраняват.
Така на 4 януари Имперският генерален щаб е принуден с нежелание да се съобрази с реалността и дава заповед за постепенна евакуация. Без да знаят за това решение, американците напредват предпазливо, което дава възможност на японците да изтеглят на три етапа всичките си войници, като започват тази операция в нощта на 1 февруари и я завършват в нощта на 7 февруари, губейки в нея само един разрушител.