Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Както заповядате, княже — отвърна Алтал и се поклони.
— Моля те, престани с тези номера! — отвърна раздразнено Лейвон.
— Вашите капитани разполагат с шпиони, господа — каза Алтал на Смегор и Таури. — Тези шпиони са разбрали, че нашествениците са решили да убият и двама ви. Тази крепост ще ви защити.
— Да ни убият ли? — възкликна пъпчивият Смегор.
— Такива неща се случват по време на война, княже — отвърна спокойно Алтал. — Би трябвало да сте поласкани от това. Щом врагът ви ненавижда толкова силно, че иска да ви убие, това означава, че си вършите работата както трябва.
— Че ние нищо особено не сме направили — възрази Таури.
— Да, нищо извън обичайното — съгласи се Алтал. — Предполагам обаче, че вашите хора се справят с работата си много добре.
— Какво точно правят сега Вендан и Гелун? — попита Смегор.
— Нашествието започна през лятото и това не е случайно, както навярно си давате сметка — каза Алтал. — Пшеницата е зряла и наемниците на владетеля на Кантон съвсем определено разчитат да се хранят с нея по време на своя поход на юг. Вендан и Гелон се погрижиха по нивите да не остане нищо освен пепел. Опожариха и пасбищата. По на сто километра от двете страни на вражеската войска не остана нищо, с което да могат да се изхранват хора и коне. Нашествениците и конете им буквално умират от глад.
— Ами ние не сме заповядвали такова нещо! — възкликна Таури и пребледня.
— Това не е необходимо, княже. Опожаряването на реколтата е рутинна практика. Мислех, че това ви е известно.
— За пръв път чувам такова нещо! Кажи на Гелун и Вендан веднага да прекратят палежите!
— Защо трябва да им нареждам такова нещо, Таури? Та то дава резултати! Забавя настъплението на противника и същевременно предоставя на нашата войска повече време за подготовка. Вашите хора правят точно това, за което плащам на вас двамата.
— Обаче… Обаче… — опита се да възрази Таури.
Смегор рязко го сръга с лакът в ребрата и каза доста неубедително:
— Много се радваме, че нашите хора се справят така добре със задълженията си.
— На ваше място бих стоял по-далеч от прозореца, господа — предупреди ги Алтал. — Някой стрелец би могъл да ви улучи. — После бръкна в туниката си и извади лист хартия. — Един от нашите шпиони е доста талантлив. Това е рисунка на човека, на когото е заплатено, за да ви убие. Стражите на тази крепост разполагат с копия от рисунката, така че знаят кого да търсят. Тук наистина сте в безопасност, но на ваше място не бих излизал навън. А сега ви моля да ме извините, но трябва да ви напусна, тъй като ме чака много работа.
— Получи ли се, господин Алтал? — попита оживено Гер.
— Хванаха се като шарани, Гер — отвърна доволно Алтал. — И двамата познаха на рисунката Арган и знаят, че най-вероятно го е пратил Генд. Малката ни измислица, че Арган е убиец, напълно обосновава поставянето им под стража за тяхно собствено добро, така че те не могат да възразят, без да предизвикат подозрения. Положението им се утежнява от още нещо. Те чудесно знаят, че ако не обяснят на Генд, че опожаряването на реколтата не е извършено по тяхно нареждане, той по всяка вероятност наистина ще изпрати някой да ги убие. Предполагам, че в момента не са наясно от какво по-напред да се страхуват. Каквото и да направят, някой ще поиска да ги убие.
— Обзалагам се, че ще се побъркат — ухили се Гер.
— Притиснати са до стената. Разбира се, бихме могли да им кажем, че сме наясно, че работят за Генд, и че са заключени именно заради това.
— Това не бива да се прави, господин Алтал. Много по-зъбавно е да си останат в неведение.
— Прав си, Гер. Наистина е много по-зъбавно — отвърна Алтал. — Какво правят дамите?
— Еми учи Андина как да се преструва — обясни Гер. — Това има някаква връзка със съня, в който лошата жена бе стъпила на шията на Андина. Тя наистина побесня, когато Лейта й разказа, че двама от нейните генерали работят за Генд. Искаше да ги удире живи.
— Да ги удире?
— Да им смъкне кожата. Еми обаче й каза да не го прави. Каза й да се преструва. Да се прави на младо и страхливо момиченце, което се плаши от сянката си и така нататък.
— Та казваш, че Андина е станала плашлива, така ли?
— Все още не може да се преструва както трябва — призна Гер. — Трудно й е да се справя с гласа си. Еми иска гласът й да зазвучи плачливо и уплашено, обаче Андина не знае как да го направи. Гласът й все още може да счупи стъклата на прозорците. Андина е страхотна, когато се ядоса, нали?