Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Зависи къде точно си застанал, Гер. Ако в момента, когато започне да използува този глас, случайно си пред нея, няма да ти е много приятно.
— Прав си. Тя няколко пъти ми изкрещя и наистина никак не ми беше приятно.
— Къде е княз Алброн?
— Долу е, при конската госпожица. Тя го учи на номерата, които използуват войниците на кон по време на война. Струва ми се обаче, че не научава много. Непрекъснато я гледа и от много гледане я слуша твърде разсеяно.
— Разбирам.
— Бих се радвал да не го правят пред мен. Непрестанно съм нащрек. Не знам какво ще направят в следващия момент.
Алтал замислено се почеса по бузата и каза:
— Май ще трябва да избързаме с разговора, за който ти споменах, че трябва да проведем, Гер.
Глава 32
— Просто не ми е по силите да направя това! — разнесе се безмълвно гласът на Андина. — Просто не мога да се поклоня на тази сипаничава крава, каквото и да мисли да ми направи.
— Не се получава, Еми — промърмори Алтал тихо в един друг, скрит диапазон на общото им съзнание. — Защо не ме оставиш аз да се опитам?
— Тя защо не прави просто това, което й се обяснява? — попита го сърдито Двейя.
— Виж, котенце, нека аз се погрижа за това. Бива те да подслушваш и да дебнеш, обаче тук става дума за нещо много по-сложно и… Не надничай тук, Лейта!
Лейта, която седеше на мраморната маса и прелистваше Книгата, му отвърна с невинен удивен поглед.
— Говоря сериозно — поясни Алтал. — Не се пъхай тук, освен ако не си поканена.
После погледна Андина, която все още пъхтеше от възмущение, застанала до северния прозорец на кулата и й каза на глас:
— Хайде да си поговорим.
— От такъв разговор няма да има никаква полза, Алтал — сопна му се тя. — Няма да го направя и толкова!
— Защо да не го направиш?
— Защото съм владетелката на Остос, а Гелта е просто едно животно.
— Това не предполага ли, че си по-умна от нея?
— Разбира се, че съм по-умна.
— Точно сега обаче това не личи, Андина.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато подготвяш капан за едно животно, трябва вътре да сложиш стръв. Ако искаш да хванеш птичка, слагаш зрънца. Ако искаш да хванеш вълк или мечка, слагаш месо. Гелта е по-различно животно, така че и стръвта трябва да е различна. Нали си съгласна, че ще е добре да изядем Гелта на обяд?
— Това е отвратително, Алтал.
— Просто се изразих образно, Андина. За изяждането на жена като Гелта просто не биха стигнали подправките. Стръвта, която ще приготвим за нея, ще е толкова примамлива, че тя няма да може да удържи на изкушението. Това е твоя грижа, Андина. Покажи се като изкусителка. Бъди нежна, мила и вкусна. До момента, когато те докосне. Тогава аз ще затворя капана и после ще пъхна плячката в пещта.
Андина присви очи, замисли се и след малко каза:
— Само при едно условие, Алтал.
— Да?
— Аз ще изям сърцето й.
— Андина! — възкликна Лейта. — Та ти си по-лоша и от Гелта!
— Аз също се изразих образно, разбира се — засмя се Андина.
— Всичко се развива както трябва, Алтал — промърмори Двейя. — Не променяй нищо.
— Защо? — попита Салкан Бейд с такъв тон, че Алтал разбра, че сигурно спорят още от сутринта.
— Защото открай време е било така — отвърна Бейд на младия овчар.
— Това обаче не означава, че е правилно, братко Бейд — възрази Салкан. — Ако някой желае да разговаря с Бога, трябва да може да го направи когато си поиска и където и да се намира. Не е необходимо да влиза в храм и да плаща на някой алчен жрец, за да пренася посланията му. Не искам да те обидя, братко Бейд, но по мои наблюдения жреците се интересуват повече от парите, отколкото от Бога или от добруването на хората.
— Струва ми се, че те постави натясно, Бейд — каза Елиар. — Жреците винаги се интересуват от пари.
— Не и истинските жреци — възрази Бейд.
— Може и да си прав — съгласи се Салкан. — Как обаче ще отличиш истинските от фалшивите? Нали са облечени в еднакви дрехи? Предпочитам да си паса овцете. Не вярвам от мен да излезе добър жрец. Така и не се научих да лъжа.
— На твое място не бих проявявал такава настойчивост, Бейд — каза му безмълвно Алтал. — Салкан още няма готовност за това. Още по-малко пък я притежаваш ти.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бейд.
— Доколкото си спомням, твоите теологически убеждения се промениха доста от миналото лято. Би било по-добре да проведеш един дълъг разговор с Еми преди да се заемеш с привличането на езичниците в лоното на правата вяра.
После погледна Елиар и каза на глас:
— Сержантът ти ни вика, Елиар.
— Добре — каза Елиар и стана.