Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Ти обичаш повече твоята майка… Но аз разбирам, че ти като техник имаш нужда да знаеш защо… Как бих желал всеки въпрос да има отговор… — Той сложи ръце колебливо на раменете на Спаркс, сякаш не беше сигурен дали ще му бъде приятно.

Но Спаркс не помръдна, погълна погледа и докосването на своя баща, сякаш някаква студена, празна клетка, в която част от неговата личност е била затворена години наред, най-после се бе отворила, за да пусне светлината и топлината да се влеят в сърцето му.

— Ти дойде. Ти дойде за мен… Татко! — Той произнесе думата, която никога не бе очаквал да чуе от собствената си уста, и хвана ръката на Сирас като дете. — Татко!

— Много вълнуващо. — Вторият човек се дотътри отново в стаята.

— Сега, ако не възразявате, ваша светлост, искам да свършите с това.

Спаркс пусна ръката на баща си и се обърна възмутен. Видя как другия развързва пелерината си и я свали.

— Хеън! Какво…

Хеън се пошегува мрачно.

— Изпрати ме крадецът на деца. Аз съм детето, с което си сменен, Даунтрейдър. — Парализираните му крака бяха стегнати в тромави протези.

— Какви ги приказва този? — Спаркс се обърна към баща си. — Какво прави тук?

— Твоята братовчедка Муун го изпрати при мен. Тя каза, че той е готов да заеме твоето място на жертвоприношението в чест на Промяната.

— Да заеме моето място?! — Спаркс поклати глава. — Той? Защо, Хеън? Защо правиш това за мен?

Хеън се засмя.

— Не за теб, Даунтрейдър. За нея. Те си приличат повече, отколкото си даваш сметка. Повече, отколкото ти знаеш… — Очите му станаха някак си далечни. — Муун знае. Тя знае какво ми е необходимо, какво искам. Еъриенрод отне моето самоуважение… един край на това, един последен смях. Богове, как бих желал да видя лицето й, когато разбере, че е била измамена във всичко! Ще я имам завинаги. За нас, двамата, това ще бъде и ад, и рай. Върви при твоето несъвършено копие, Даунтрейдър. Надявам се, че с нея ще бъдеш доволен. Ти никога не си бил истински мъж, достоен за нещо истинско. — Той подаде пелерината си.