Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Швейк замълча, но веднага след това добави:
— Да знаете колко различни неща има в тоя склад, господин поручик, дори и цилиндъра, с който диригентът от Будейовице дошъл в полка…
— Ще ви кажа нещо, Швейк — тежко въздъхна поручик Лукаш, — вие изобщо… като че ли не съзнавате цялото безобразие на постъпката си. Мене самия ме е гнус вече да ви наричам идиот. Вашата идиотщина е просто неокачествима. Като ви нарека „идиот“, аз все още ви наричам с твърде любезно име, имайте пред вид това. Вие извършихте нещо толкова ужасно, че дори и най-страшните престъпления, които сте извършили през времето, откакто ви познавам, са истинска ангелска музика в сравнение с това. Ех, да знаехте, Швейк, какво сте извършили… Но вие никога няма да научите… А ако някога стане дума за тия книжки, да не сте посмели да издрънкате, че аз съм ви казал нещо по телефона за втората част… Ако някога стане дума за тая история с първата и втората част, по-добре недейте ѝ обръща внимание. Вие нищо не знаете, от нищо не се интересувате, нищо не помните. Да не вземете да ме забъркате в някоя каша, вие…
Поручик Лукаш говореше с тон на човек, който е получил пристъп на треска, но веднага щом млъкна, Швейк използува това, за да попита най-невинно:
— Позволете, господин поручик, но мога ли да попитам защо не бива да науча никога за това ужасно нещо, което съм извършил? Аз, господин поручик, се осмелявам да ви попитам, за да имам пред вид друг път и да избягна подобна грешка. Нали казват, че хората се учат от грешките си. Както например оня, леярят Адамец от Данковка, който по погрешка се напи със солна киселина …
Но Швейк не можа да довърши, тъй като поручик Лукаш прекъсна неговия пример от живота с думите:
— Дръвник с дръвник! Нищо няма да ви обяснявам. Идете си във вагона и кажете на Балоун, като стигнем в Будапеща, да ми донесе в щабния вагон някоя кифла, а освен това и лебервурста, който е завит със станиол в куфарчето ми отдолу. След това кажете на Ванек, че е голямо муле. Три пъти го молих да ми даде точния състав на ротата. И днес, когато това ми потрябва, аз разполагах само със сведението от миналата седмица.
— Zum Befehl, Herr Oberleutenant456 — излая Швейк и бавно се отдалечи към вагона си.
Поручик Лукаш тръгна по линията, като си мислеше:
„Все пак трябваше да му извъртя няколко плесника, седнал съм да разговарям с него като с приятел.“
Швейк важно-важно влезе във вагона. Изпитваше уважение към самия себе си. И как да не изпитва, такива работи не се случват всеки ден я — та той никога досега не бе извършвал нещо толкова ужасно, че да не бива дори да научи какво е то.
— Господин фелдфебел — каза Швейк, след като седна на мястото си. — Господин поручик Лукаш изглежда днес в извънредно добро настроение. Помоли ме да ви предам, че сте муле, защото не сте му съобщили числения състав на ротата, макар да ви е молил три пъти за това.
— Дявол да го вземе! — ядоса се Ванек. — Ще ги насоля аз тия взводни командири. Какво съм виновен, че тия мързеливци, взводните, си вършат каквото им скимне и не ми изпращат числения състав на взводовете? Да не взема да го изсмуча от пръстите си? Ако има ред в нашата рота, пак добре! Това може да се случи само в единайсета рота. Знаех си аз, предполагах, че така ще стане. И за минута не съм се съмнявал, че у нас стават безобразия. Един ден в кухнята не достигат четири порции, друг ден пък има три порции в повече. Поне да ми съобщаваха тия разбойници дали някой не е в болница. До миналия месец водеха на отчет в списъците си някой си Никодем; и едва при требването на заплатите разбрах, че тоя Никодем умрял от скоротечна туберкулоза в будейовицката болница. А ние през цялото време продължавахме да му требваме храна и облекло. И войнишки мундир получихме за него, но един бог знае къде се е дянал. И на всичкото отгоре поручикът ще ми разправя, че съм бил муле. Ами той къде е, защо не тури ред в ротата си?
456
Слушам, господин поручик — Б.пр.