Сянката на планината

Бях прекарал в планината три нощи на изтощение и сънна отпадналост след три дни, изпълнени с тежък труд.

— Но…

— Знам, знам, ти искаш Големите отговори на Големите въпроси. Откъде идем? Какво

сме? Къде отиваме? Има ли животът цел и предназначение? Дали сме свободни, или всичко

за нас е предопределено от божествен замисъл. И до тях ще стигнем, колкото и да са

досадни.

— Досадни ли са, Идрис, или неразрешими?

— Големите въпроси имат само дребни отговори, а Големите отговори могат да бъдат

открити само чрез дребни въпроси. Но първо ни трябва малко отпускане.

— Почивка и съвземане?

— Не, възстановяване и пречистване.

— Пречистване ли? — вдигнах вежда аз.

— Пречистване — повтори той. — Дълг на всяко човешко същество е да помага на

другите да се пречистят — винаги когато между тях възниква лично общуване от духовен

характер. Ти ще помогнеш на мен, а аз — на теб.

— Не съм духовен човек — казах.

— Духовен човек си. Доказва го самият факт, че водим този разговор, макар да нямаш

очи да го видиш.

— Добре. Но ако клубът ме приеме, трябва да преразгледате критериите за членство.

Седяхме в ъгъла на белокаменното плато с изглед право към най-високите дървета в

долината. Кухнята ни се падаше вляво, а основната площ — зад нас. Беше късен следобед.

Птички пееха и прехвърчаха от клон на клон, суетяха се и се щураха сред листака.

— Търсиш бягство в хумора — отбеляза той.

— Всъщност просто се опитвам да не губя форма. Познаваш Карла, знаеш я колко обича

да вдига летвата.

— Не, ти постоянно бягаш — освен от тази жена. Бягаш от всичко, дори от мен — само

не и от нея. Ако тя не бе тук, щеше да избягаш и от Бомбай. Тичаш дори когато стоиш на едно

място. От какво се боиш?

От какво се боях ли? Я да видим. Да започнем от смърт в затвора. Казах му, но това не

мина пред него.

— Не се боиш от това — посочи ме той с чилума. — Щеше ли да се боиш, ако нещо се

случеше с Карла?

— О, да. Разбира се!

— Това имам предвид. Другото са неща, които вече знаеш и можеш да преодолееш, ако

желаеш. Но Карла и семейството ти — там живеят истинските ти страхове, нали?

— Какво искаш да кажеш?

Той се облегна отново назад и се усмихна доволно.

— Искам да кажа, че носиш страха вътре в себе си, Лин. А страхът трябва да е извън нас.

Понякога само трябва да прескочи в нас, когато е нужно. През другото време сме създадени

от природата и културата така, че да процъфтяваме в мир, защото е много трудно да

поддържаш връзка с божественото, когато живееш в страх.

— Което значи?

— Че трябва да се пречистиш.

— Ами ако ми харесва да съм непречистен? Ако смятам непречистената част от мен за

най-хубавата? Или вече е невъзможно да се пречистя? Има ли правила за тази процедура?

Той се разсмя.

— Може и да си прав — усмихна се. — Тази част от теб може и да е най-хубавата. Но

няма как да го знаеш, освен ако не се подчиниш на пречистването.

— Да се подчиня!

— Да се подчиниш.

— Виж, Идрис, когато твърденията навлязат в територията на религиозните култове, непречистената част от мен ме сграбчва и ме издърпва оттам.

— Нека го кажа така. — Идрис се облегна на шезлонга си. — Да допуснем, че познаваш

някого, доста добре го познаваш и той ти е симпатичен с някои неща, но този човек само

взема и никога не дава. Следиш ли ми мисълта?

— Да.

— Така. Да кажем, че той не е добронамерен към онези, които не са му най-близки, никога не се колебае да се възползва от чуждите успехи, таланти или средства, винаги мисли

само за себе си и нищо не дава в замяна. Дотук схващаш ли?

— Този го познавам — усмихнах се. — Давай нататък.

— Е, в този случай твой дълг като по-пречистен човек е да говориш и да се опиташ да

промениш вредното му поведение. Но това може да се случи само ако другият се подчини на

съветите ти. Ако е твърде горделив или твърде непречистен, ти не можеш да изпълниш дълга

си с него и ще трябва да го направиш с другиго, някой по-възприемчив.

— Добре, това го разбирам. Но, Идрис, аз не бих го нарекъл подчинение — бих казал, че

някой е откликнал насреща ми.

— И си прав — то е и двете. То е и общност на интересите, съгласие, свободен диалог, но нищо от това не е възможно без проявата на известна покорност от страна на всеки