Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
„Ядрото да ме вземе, ако чакам“, помисли си Лийша.
– Създателю, това пеене ми причинява ужасно главоболие – каза тя.
Не много силно, но не беше и тихо.
Арейн веднага се хвана за това.
– Сали, спри да чуруликаш!
Жонгльорката си поемаше дълбоко дъх за следващия куплет, но вместо това се задави и се закашля. Удари се няколко пъти в гърдите, опитвайки се да се успокои, а стоящите зад нея Лийша и Кендал се изкискаха тихичко.
Лийша извиси глас.
– Ако на дамите в салона също като на мен им е омръзнало да слушат за пореден път „Хармоничния“, Ваша Светлост, може би принцеса Аманвах ще ни ощастливи с нещо по-различно.
Тя погледна към Аманвах, в чиито очи проблесна благодарност.
След като Арейн кимна, Аманвах и нейните дживах сен се понесоха към нещастната кралска трупа, принуждавайки ги да се изнесат тромаво от центъра на стаята.
Кендъл извади цигулката си и изсвири няколко ноти, за да загрее струните, а Аманвах се обърна към тълпата.
– Преди много години народът ми използвал музиката, за да отблъсква алагаите, отказвайки ги от нечистите им цели. – Школуваният ѝ глас майсторски се възползваше от акустиката в стаята, а мелодичният ѝ акцент накара тълпата да потръпне, привличайки вниманието дори на изместените жонгльорки. – Вече е време – продължи Аманвах – да върнем тази сила на децата на Еверам. Слушайте добре.
И тя запя. Гласовете на Сиквах и Кендал се извисиха, присъединявайки се към нейния, и трите сами зазвучаха толкова мощно, както и когато ги водеше Роджър. Песента беше на красиянски, но мелодията обгръщаше всички заедно и скоро всички жени в стаята повтаряха припева, доколкото можеха, а на лицата им грееше възбуда, докато си спомняха уроците по езика на пустинята от детските им години.
А в ъгъла стоеше Сали със скръстени ръце и кипеше от яд.
Глава 20. Роднинско съперничество
333 СЗ зима
Когато Сиквах го разтърси, за да го събуди, главата на Роджър пулсираше. Почти не помнеше как се беше добрал до стаята си и беше пропълзял в леглото при нея. Аманвах и Кендал имаха отделни стаи. Роджър погледна през прозореца. Още беше тъмно.
– Създателю, какво може да е чак толкова спешно? – попита той. – Освен ако няма пробив в крепостните стени, смятам да спя чак до обяд.
– Не можеш – каза Сиквах. – Отвън те чака човек на херцога. На зазоряване потегляте на лов.
– О, нощ – промърмори Роджър, разтърквайки лицето си. Беше забравил за това. – Кажи му, че скоро ще се присъединя към тях.
Докато се облече, му донесоха подноса със закуската, но Роджър си взе само едно руло, отправяйки се към вратата.
– Трябва да се храниш, съпруже – каза Сиквах.
Роджър пренебрежително махна с ръка.
– Отивам на лов с херцог Райнбек. Повярвай ми, храна ще има в изобилие. Има голяма вероятност дори да се върна понапълнял.
Сиквах го погледна с любопитство.
– Когато шарумите отиват на лов, те вземат със себе си само вода. Това е изпитание за оцеляване.
Роджър се засмя.
– Същото е и за мнозина на север. Но за кралските особи ловът е спорт. Ако прислужниците на херцога подгонят елен пред лъка му и той успее да улучи него, а не тях, готвачите му го сготвят за кралския пир, но така или иначе, резиденцията ще бъде заредена с храна като за цяла армия.
Той я целуна и тръгна към конюшните, за да намери Гаред.
За щастие, успя да чуе Джейсън, преди той да го забележи, и се шмугна в една ниша, като се скри в сянката на статуята на Райнбек Първи, за да ги изчака да отминат.
– Не говориш сериозно, че онова мливарско конте и проклетият Полухват са поканени, а аз не съм – изръмжа Джейсън.
– Говори по-тихо, момче – сопна му се Дженсън. Раболепният глас, който използваше при разговорите си с властниците и гостите, беше изчезнал. Роджър не беше чувал тази нотка от доста време, но го познаваше добре. Дженсън я беше използвал често пред последните дни на Арик в служба на херцога. – Райнбек не иска да присъстваш на лова и повече не ти трябва да знаеш. Ще извадиш голям късмет, ако запазиш поста си след кашата, която забърка при пътуването си на юг.
– Ти ми каза да наредя на войниците да прогонят скитниците от лагерите за кервани – каза Джейсън, снижавайки гласа си до дрезгав шепот.
– Но не ти казах да се хвалиш за това пред хралупарите – отвърна Дженсън, – а ако още веднъж споменеш, че си го направил по моя заповед, черната рокля, която ще ушия за сестра ми, ще бъде малка цена за това, че ще се отърва от всички главоболия, които ми създаваш.
Джейсън предвидливо замълча, а миг по-късно министърът беше извикан, за да се погрижи за нещо, свързано със заминаването на херцога. Роджър тръгна по коридора, подсвирквайки си весело. Джейсън вдигна глава и се намръщи.