Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Не ми трябва такава жена – каза той. – Може да не е умна и да не знае буквите на името ми, но Създателят ми е свидетел, аз превивам гръб денонощно. Не искам да се прибера у дома и да трябва да слушам една камара тъпи поеми.
– Искаш жена, която ще те чака с пиво – предположи Роджър, – готова на момента да вдигне полите.
Гаред го погледна.
– Не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш, Роджър. Като си троша гърба заради Хралупата на дърваря, трябва да знам, че жена ми прави същото. Сам мога да си сипя пиво. – Той сведе поглед. – Но това, последното, ми хареса как звучи.
В приемната на Райнбек мъжете пушеха и пиеха, обсъждаха политика и религия и общо взето, се опитваха да се впечатлят един друг. Имаше няколко игрални маси със скупчени около тях мъже, които отпиваха от брендито си и се държаха така, сякаш изобщо не им прави впечатление как повече пари, отколкото повечето анжиерци не бяха виждали през живота си, сменяха собственика си при всяко хвърляне на заровете.
Джейсън също беше тук, но вестителят се беше оттеглил в един ъгъл и беше обграден от група подмазвачи, така че двамата едва ли щяха да се сблъскат.
– Гаред! Роджър! – извика Тамос и им махна от мястото, където стоеше с братята си и лорд Дженсън. – Елате при нас!
Кийрън, вестител на херцог Юкор, също беше при тях, но имаше изражението на човек, който се опитва да се включи в разговор, където не е съвсем желан.
– Починахте ли си от пътя, синове мои? – попита Напътственик Питър. – Тамос ни разказваше, че керванът ви е пътувал денонощно, като наред с това сте избивали ядрони. Наистина впечатляващо постижение.
Раменете на Гаред се повдигнаха и отпуснаха.
– Същото като всяка нощ. Убиването на демони е изморителна работа, но не е като сеченето на дърво. Самият Арлен Бейлс защити брадвата ми. Не се изморявам да замахвам срещу демони. С всеки удар ставам все по-силен.
Мъжете изсумтяха и закимаха, но Роджър можеше да разчете какво се криеше зад фасадите им. Готов беше да се обзаложи, че никой от тях не беше виждал демон отблизо, камо ли да се беше бил срещу него.
– А ти, Роджър? – попита Дженсън. – Доколкото разбирам, ти не получаваш такова предимство, докато омагьосваш ядроните с цигулката си. Свиренето през цялата нощ сигурно е изтощително.
– Мазоли, милорд.
Роджър се усмихна и показа осемте си пръста. Мъжете бяха твърде напрегнати, за да потрепнат, но той видя уплахата в очите им. Осакатената му ръка внезапно им напомни какво върлува нощем край защитените им стени.
– Както каза Гаред, ние в Хралупата сме свикнали с тези неща – продължи той. – Мисля, че пръстите ми ще бъдат малко по-подвижни, ако застана край масите...
– Не си прави труда – рече Кийрън. – Вече опитах. Знаят много добре, че е най-добре да не играеш с жонгльор.
– Херцогинята майка не е отгледала глупаци – каза Джансен.
Райнбек и братята му го погледнаха и се засмяха, като се държаха така, сякаш Кийрън изобщо не се беше обадил.
Вестителят също се засмя смутено, опитвайки се отчаяно да ги накара да го приемат. В момента тишина, който последва, той притисна длан към костюма си.
– Аз също имам известен опит с демоните. Може би сте чували историята за това, как отрязах ръката на един каменен демон?
Нещо се размърда в паметта на Роджър, но това беше всичко. Останалите мъже изстенаха.
– Не, пак ли тя! – рече Райнбек.
– Трябва да е бил малък – каза Гаред. – Не ми изглеждате като човек, който може да достигне ръката на каменяк с прилични размери. Какво използвахте? Брадва? Наточена мотика?
Кийрън се усмихна и сякаш живна.
– Това е дълга история. – Той се поклони на Райнбек. – Ако Ваша Светлост позволи...
Херцогът скри лицето си в шепи.
– Просто трябваше да попитате, а, бароне? – Той махна с ръка на Кийрън. – Много добре, вестителю. Изпейте песента си.
Кийрън отиде в средата на стаята и призова за внимание, докато херцогът даде знак, че иска още вино. Вестителят имаше хубава лютня и макар че едва ли се нареждаше сред най-добрите певци, същото се отнасяше и за Роджър. Гласът на Кийрън беше плътен и ясен и обливаше стаята, докато той твореше магията си.
Нощта беше мрачна,
земята бе здрачна,
подслонът бе много далече.
Навяваше вятър
студ право в сърцата.
Ядрони прииждаха вече.
„О, помощ“, дочухме
от нечий глас чужд.
Викът бе на малко дете.
„Изтичай при нас –
аз му викнах завчас, –
с нас ще бъдеш добре защитен.“
Но момчето простена:
„Не мога, ранен съм“,
и гласът му съвсем изтъня.
Понечих да свърна,
на помощ да тръгна,
вестоносецът лично ме спря.