Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Тамос погледна назад.
– Гаред.
– Готов съм – каза едрият дървар.
Масивната му брадва и мачетето бяха привързани с ремъците си към гърба му и той сви в юмрук ръцете си в рицарски ръкавици. Лийша ги беше защитила и беше вградила в тях демонски кости. Гаред носеше само кожен елек и защитения си шлем, но въпреки това закрачи безгрижно напред.
Щом напусна защитеното поле на музиката, демонът го видя. Изплю огнена струя, но Гаред я отби встрани с едната си ръка и тя се разпадна при докосването на защитите. В следващия миг той се нахвърли върху съществото и го сграбчи за единия крак, докато то се опитваше да се измъкне от хватката му.
Демонът сигурно тежеше около петдесет фунта, но Гаред го залюля като котка с едната си ръка, издигна го в дъга над главата си и го размаза в скалата. След като го остави без дъх, той сграбчи гърлото му и го натисна към земята, а металният му юмрук започна равномерно да се вдига и пада; магията проблясваше в хармония с жвакащите звуци и летящата на всички страни сукървица.
Два тромави каменни демона се насочиха към него, но Гаред им подхвърли потрошеното тяло на огнения демон и те се спряха, за да го погълнат. Когато отново вдигнаха глави, той вече се беше скрил зад защитеното поле на Роджър.
Райнбек гледаше ужасено каменните демони. Те бяха високи под пет фута, но бяха широкоплещести и бронята им наподобяваше монолитно скално лице. Херцогът се тресеше от страх като желе върху маса, която някой е ритнал.
Микаел, който изглеждаше ядосан заради това, че се е разпищял пред останалите, се изплю и вдигна арбалета си.
– Ето ги нашите скални демони. Да ги застреляме и да приключваме.
– Пфу! – Тамос махна презрително с ръка. – Това са само каменни демони. Не си струват труда. Роджър?
Роджър сбърчи вежди и продължи да свири музиката, която ги прикриваше, но добави към нея нови тонове на подкана към каменните демони, които звучаха все по-настоятелно.
В един момент достигнаха точката на кипене. Единият от демоните удари другия и строши бронята на лицето му.
Демонът се олюля, но се съвзе и отвърна подобаващо на удара, докато първият засилваше натиска си. Двамата се стовариха на земята и започнаха да се търкалят напред-назад, докато си нанасяха удари с огромните си каменни юмруци. Накрая единият от тях застина неподвижно. Другият се опита да се изправи, но краката му бяха потрошени; той падна по гръб и застина неподвижно.
– Мъртъв ли е? – попита Самент.
Тамос поклати глава.
– Демоните се изцеляват бързо. Възстановяват се след всичко, което не ги е убило на място.
Самент изсумтя, вдигна арбалета си и вкара една стрела в окото на демона. Проблесна магия и стрелата излетя през задната част на демонския череп, но защитената светлина им разкри, че се приближават още демони.
– Привличаме ги – отбеляза Питър.
Гласът му беше равен, но Роджър долавяше надигащата се паника.
– Разбира се – рече Тамос. – Трябва да се постараем още повече, ако искаме да привлечем скален демон.
– Ние ловци ли сме, или примамка? – тросна се Райнбек. – Защото на мен все повече ми се струва, че рискуваш живота ни само за да спасиш наранената си гордост.
– Роджър, отблъсни ги. – Тамос посочи един от Дървените войници. – Донеси ми фенера. – В светлината му посочи отпечатъка на скален демон в калта, дълъг колкото човешка ръка. – През последния половин час преследвахме този демон. Издигнал се е някъде преди около две мили, където свлачището е разкрило част от скалната основа.
– Нощ – каза лорд Самент, след като постави ботуша си върху отпечатъка и се изуми от разликата. – Сигурно е висок поне петнайсет фута.
– Поне двайсет – намеси се ухиленият Гаред. Ужасно му харесваше да кара суровото дърво да се гърчи. Вдигна ръка над седемфутовата си фигура. – С рогата е по-висок от мен.
Райнбек издаде тихичък хленч и арбалетът затрепери в ръката му толкова силно, че онези, които се намираха в непосредствена близост до него, отстъпиха предпазливо назад.
Останалите не бяха в по-добро състояние. Микаел стискаше арбалета си толкова здраво, че Роджър си помисли, че дървото може да се напука, а Питър като че ли произнасяше първата в живота си искрена молитва. Дори войниците от ескорта им, които стискаха здраво копията си, изглеждаха готови да напълнят хубавите си дървени брони.
Лорд Самент ги погледна отвратено.
– Това ли са смелите хора, с които Анжие иска Мливари да се съюзи? Ако изпратим хора да се бият с красиянците, вие ще се биете ли рамо до рамо с тях, или ще се криете зад гърбовете им?