Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Жалко, че няма да си с нас – каза Роджър, докато го подминаваше.
Джейсън го сграбчи за ръцете и го блъсна в стената. Не беше грамаден като Гаред, но беше по-висок и по-силен от Роджър.
– Мислех, че си се научил да не ми пресичаш пътя, сакатко, но очевидно имаш нужда от напомняне...
Роджър стъпи с цялата си тежест върху пръстите на Джейсън, извъртя раменете си в проста хватка от шарусахк и се измъкна от ръцете на вестителя. С бързо движение на китката измъкна ножа си и го допря до гърлото на Джейсън.
– Вече не се страхувам от теб, Безгласни.
Роджър се изплю. Притисна още малко ножа към гърлото му и пусна капка кръв.
Червендалестото лице на Джейсън пребледня.
– Няма да посмееш...
Роджър натисна още по-силно и го принуди да млъкне.
– Да не мислиш, че съм забравил какво ми причини? Ами на Джейкъб? Само ми дай повод, моля те.
– Какво става тук?
Роджър и Джейсън се обърнаха едновременно към говорещия. Роджър бързо врътна китката си и скри ножа в ръкава си. В коридора стоеше лорд Дженсън и ги гледаше гневно. Роджър не мислеше, че е видял ножа, но нямаше как да е сигурен. Не че имаше някакво значение, ако Джейсън решеше да го обвини и да покаже раничката на гърлото си.
Но той се усмихна и разпери ръце.
– Нищо, чичо. Просто стари недоразумения.
Дженсън присви очи.
– Разрешавайте ги друг път. Негова Светлост ви чака, майстор Полухват.
Роджър се поклони.
– Разбира се, министре.
– Друг път – съгласи се Джейсън, завъртя се на пети и закрачи по коридора.
– Полухват! – извика Райнбек, когато Роджър стигна до конюшните.
Не беше ясно дали е още пиян от предишната вечер, или е започнал да пие отново, но още не беше съмнало, а той вече завалваше думите и мяхът, който носеше, беше наполовина празен.
– Не можеш да дойдеш на лов, облечен с това – каза Питър, сочейки шарената дреха на Роджър с късия си извит жезъл, който използваше и вместо камшик.
Напътственикът беше сменил официалната си роба с костюм за яздене в кафяво и зелено, ушит от коприна и кадифе, с избродиран златист жезъл на финия му вълнен жакет.
Роджър погледна към дрехите си, които бяха идеални за представление, но не и за промъкване в гората, и сви безпомощно рамене.
– Извинете ме, милорди, но не съм подготвен за лов.
– Няма значение – каза принц Микаел. – Златния тон има ловна дреха. Дженсън! Прати едно момче да я вземе от вестителя!
Дженсън се поклони.
– Разбира се, Ваше Височество.
Той погледна ядосано Роджър, който предвидливо скри усмивката си и наведе глава.
Бързоходецът се върна с кафяво-зелената униформа на Джейсън, но когато Роджър разгъна пакета, той вонеше така, сякаш Златния тон беше излял нощното си гърне върху него.
Роджър се усмихна. Малка победа. Щом не можеше да убие лесно мъжа, щеше да се примири с хиляди малки победи.
Кралската ловна вила се намираше на цял ден езда източно от града. Кийрън и Самент също бяха поканени, но просто от учтивост. Те си имаха свой антураж и дори на следващия ден на лова двете групички се движеха разделени.
Ловуваха каменни птици, вид едри хищници, които се въдеха в хълмовете на Анжие. Птиците имаха сивкав вид, почти неразличим от скалите, в които гнездеха.
Херцогът ги беше разделил на две групи. Райнбек, Тамос, Роджър и Гаред се разположиха източно от скалите с гнезда. Микаел, Питър, Самент и Кийрън заеха подобна позиция на запад. Слугите поведоха тихо кучетата нагоре по пътеката към камъните. Щом бъдеха готови, Райнбек щеше да даде сигнал и те щяха да пуснат кучетата и да подгонят птиците от скривалищата им право към ловците.
Роджър и Гаред носеха обикновени лъкове, заредени със стрели. Херцогът и Тамос държаха арбалети с вградени лещи за прицелване. Всеки от тях си имаше по един помощник, който държеше по още два арбалета, готов да ги подава и да презарежда използваните.
– Той е позор за короната – казваше Тамос на Райнбек. – Гони селяните в нощта, за да си спести няколко часа.
– Райзънски селяни – каза Райнбек. – Нарушители, които нахлуват на наша земя, разчистена за вестоносци и кервани. Повечето от тях са бандити, които при първия удобен случай ще прережат гърлата на хората ми.
– Глупости – тросна се Тамос. – Онези, които срещнахме по пътя, бяха толкова изтормозени, че едва ли биха представлявали заплаха за когото и да било. Райзън вече го няма, братко. Скоро същото ще стане и с Лактън, ако не действаме бързо. Ако не искаме земите ни да се напълнят с бандити, трябва да приемем бежанците и да им предложим по-добър живот. Това е единственият начин. И няма да можем да го направим, ако Златния тон ги принуждава да проклинат името ти.